Океанска падина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Subduction (isometric)-ru.svg|мини|upright=1.4|Океанската кора се образува при [[средноокеански хребет]]и, докато литосферата се подпъхва обратно в [[астеносфера]]та при океански падини.]]
 
'''Океанските падини''' са [[Топография|топографски]] депресии в морското[[Океанско дъно|океанското дъно]], с относително тесни намалка ширина, но с голяма дължина. Тези [[Океанография|океанографски]] чертиформи са най-дълбоките части на океанскотоморското дъно. Океанските падини са отличителни морфологични характеристики на конвергиращи (приближаващи се) граници на [[тектонски плочи]], по дължината на които [[Литосфера|литосферни]] плочи се движат една срещу друга със скорости, вариращи от няколко милиметра до над десет сантиметра годишно. Падината отбелязва мястото, при което огънатата [[Субдукция|подпъхваща]] се плоча започва спускането си под друга литосферна плоча. Падините обикновено се успоредни на [[Вулканичен остров|вулканични]] [[островна дъга|островни дъги]]. Океанските падини типично достигат 3 – 4 km под нивото на заобикалящото ги морско дъно. Най-голямата океанска дълбочина е измерена в [[Марианската падина]] (11 022 m под [[морското равнище]]<ref>[http://bse.sci-lib.com/article039244.html Желоба глубоководные океанические. Большая Советская Энциклопедия].</ref>). Най-дългата падина в света е [[Пуерториканска падина|Пуерториканската]] (≈5900 km). Океанската литосфера при падините се придвижва с глобална скорост от около 3 km<sup>2</sup> годишно.<ref>{{cite journal|last=Rowley|first=David B.|title=Rate of plate creation and destruction: 180 Ma to present|journal=Geological Society of America Bulletin|year=2002|volume=114|issue=8|pages=927 – 933|doi=10.1130/0016 – 7606(2002)114<0927:ROPCAD>2.0.CO;2|bibcode = 2002GSAB..114..927R }}</ref>
 
== Географско разпределение ==
Ред 27:
]]
 
Съществуват приблизително 50 000 km конвергиращи граници на конвергенция на тектонски плочи, най-вече разположени в [[Тихия океан]], но могат да се срещнатсрещат и в източната част на [[Индийския океан]], както и на места в [[Атлантическия океан]] и [[Средиземно море]]. Глобално има над 50 големи океански падини, покриващи площ от 1,9 милиона km<sup>2</sup> или около 0,5% от океаните.<ref>Harris, P.T., MacMillan-Lawler, M., Rupp, J., Baker, E.K., 2014. Geomorphology of the oceans. Marine Geology 352, 4 – 24</ref> Падините, които са частично запълнени, могат да бъдат напълно затрупани и да нямат батиметрично изразяване, но щом основните тектонични структури са налице, то те могат да бъдат класифицирани като падини. Падините, заедно с вулканичните дъги и земетръсните зони, които се потапятспускат под вулканични дъги до 700 км надолу, са диагностични за конвергиращи граници на тектонски плочи и техните дълбочинни проявления, зоните на [[субдукция]]. Падините са свързани, но различни отс континенталните зони на сблъскване, но са различни от тях (като например тази между Индия и Азия, образуваща [[Хималаи]]те), където [[континентална кора|континенталната кора]] навлиза в зона на субдукция. Когато плаваща континентална кора срещне падина, субдукцията спира и районът се превръща в зона на континентално сблъскване.
 
== Фактори, влияещи на дълбочината на падината ==
[[Файл:Atlantic-trench.JPG|мини|upright=1.4|Пуерториканската падина.]]
 
Има няколко фактора, които определят дълбочината на падините. Най-значимият фактор е доставянето на седимент, който запълва падината така, че да няма [[Батиметрия|батиметрично]] изразяване. Следователно, не е учудващо, че най-дълбоките падини (над 8000 m под морското равнище) нямат натрупвания. В сравнение, всички падини с натрупване на седименти са по-плитки от 8000 m. Друг важен фактор, обуславящ дълбочината на падината, е възрастта на литосферата по време на субдукция. Тъй като [[океанска кора|океанската литосфера]] се охлажда и удебелява с времето, тя се сляга. Колкото е по-старо океанското дъно, толкова по-надълбоко лежи, а това определя минималната дълбочина, от която дъното започва спускането си надолу. Това очевидно съотношение може да се премахне, изследвайки относителната дълбочина, разликата между дълбочината на местното океанско дъно и максималната дълбочина на падината. Относителната дълбочина може да зависи от възрастта на литосферата в падината, скоростта на приближаване на плочите и наклона на подпъхващата се плоча при средна дълбочина. Тесните плочи могат да потънат по-бързо, отколкото широките, тъй като е по-лесно за [[астеносфера]]та отдолу да тече покрай ръбовете на потъващата плоча. Такива плочи могат да имат стръмни склонове на относително дплитки дълбочини и могат да бъдат свързвани с необичайно дълбоки падини.