Океанска падина: Разлика между версии

'''Океанските падини''' са [[Топография|топографски]] депресии в морското[[Океанско дъно|океанското дъно]], с относително тесни намалка ширина, но с голяма дължина. Тези [[Океанография|океанографски]] чертиформи са най-дълбоките части на океанскотоморското дъно. Океанските падини са отличителни морфологични характеристики на конвергиращи (приближаващи се) граници на [[тектонски плочи]], по дължината на които [[Литосфера|литосферни]] плочи се движат една срещу друга със скорости, вариращи от няколко милиметра до над десет сантиметра годишно. Падината отбелязва мястото, при което огънатата [[Субдукция|подпъхваща]] се плоча започва спускането си под друга литосферна плоча. Падините обикновено се успоредни на [[Вулканичен остров|вулканични]] [[островна дъга|островни дъги]]. Океанските падини типично достигат 3 – 4 km под нивото на заобикалящото ги морско дъно. Най-голямата океанска дълбочина е измерена в [[Марианската падина]] (11 022 m под [[морското равнище]]<ref>[http://bse.sci-lib.com/article039244.html Желоба глубоководные океанические. Большая Советская Энциклопедия].</ref>). Най-дългата падина в света е [[Пуерториканска падина|Пуерториканската]] (≈5900 km). Океанската литосфера при падините се придвижва с глобална скорост от около 3 km² годишно.<ref>{{cite journal|last=Rowley|first=David B.|title=Rate of plate creation and destruction: 180 Ma to present|journal=Geological Society of America Bulletin|year=2002|volume=114|issue=8|pages=927 – 933|doi=10.1130/0016 – 7606(2002)114<0927:ROPCAD>2.0.CO;2|bibcode = 2002GSAB..114..927R }}</ref>

Съществуват приблизително 50 000 km конвергиращи граници на конвергенция на тектонски плочи, най-вече разположени в [[Тихия океан]], но могат да се срещнатсрещат и в източната част на [[Индийския океан]], както и на места в [[Атлантическия океан]] и [[Средиземно море]]. Глобално има над 50 големи океански падини, покриващи площ от 1,9 милиона km² или около 0,5% от океаните.<ref>Harris, P.T., MacMillan-Lawler, M., Rupp, J., Baker, E.K., 2014. Geomorphology of the oceans. Marine Geology 352, 4 – 24</ref> Падините, които са частично запълнени, могат да бъдат напълно затрупани и да нямат батиметрично изразяване, но щом основните тектонични структури са налице, то те могат да бъдат класифицирани като падини. Падините, заедно с вулканичните дъги и земетръсните зони, които се потапятспускат под вулканични дъги до 700 км надолу, са диагностични за конвергиращи граници на тектонски плочи и техните дълбочинни проявления, зоните на [[субдукция]]. Падините са свързани, но различни отс континенталните зони на сблъскване, но са различни от тях (като например тази между Индия и Азия, образуваща [[Хималаи]]те), където [[континентална кора|континенталната кора]] навлиза в зона на субдукция. Когато плаваща континентална кора срещне падина, субдукцията спира и районът се превръща в зона на континентално сблъскване.