История на будизма: Разлика между версии

'''Историята на будизма''' обхваща периода от 6 век пр.н.е. до наши дни, започвайки с раждането на Буда [[Сидхарта Гаутама]] в Индийския субконтинент в [[Лумбини]], днешен [[Непал]]. Този факт превръща [[будизъм|будизма]] в една от най-старите световни [[Религия|религии]]. Будизмът еволюира като се разпространява от североизточната част на Индийския субконтиннент през [[Централна Азия|Централна]], [[Източна Азия|Източна]] и [[Югоизточна Азия]]. По едно или друго време, той е повлиял най-много на азиатския континент. Историята на будизма се характеризира с развитието на множество движения, течения и школи, групирани в три основни големи направления: [[Теравада]], [[Махаяна]] и [[Ваджраяна]] с контрастиращи си периоди на разцвет и отстъпление.

Сидхарта Гаутама е историческияисторическият основател на будизматова, което днес се определя като будизъм. Той е роден като принц-войн, принадлежащ към кастата[[каста]]та на Кшатриите през 623 г. пр.н.е. в Лумбини, Непал.<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/666 the Birthplace of the Lord Buddha] UNESCO World Heritage Site</ref> Неговото семейство от Сакя Кшатрии имало браминско потекло (санскрит: ''готра''), което е посочено във фамилното име „Гаутама“. Много учени от 19 век като например Д-р Еител свързват името Гаутама с браминското Риши Гаутама.<ref> P. 95 A ''Record of Buddhistic Kingdoms By James Legge''</ref> В много будистки текстове пише, че Буда е потомък на мъдреца Ангираса.<ref>''The Life of Buddha as Legend and History'' от Едуард Джоузеф Томас, публикувана за първи път през 1927 г.</ref> Например, "''В палийската Махавага „Ангираса“ е име за Буда Гаутама, който очевидно принадлежи към племето Ангираса...''".<ref>P. 19 ''A history of Indian logic'' by Satis Chandra Vidyabhusana</ref> Ученият Едуард Д. Томас също свърза Буда с мъдреците Гаутама и Ангираса.<ref>P. 22 ''The Life of Buddha'' by Edward J. Thomas</ref>

След период на [[аскетизъм]] и [[медитация]] Сидхарта Гаутама открилоткрива будисткия [[Среден Път]] – пътяпът на умереността, далеч ототвъд крайностите на самоугаждането и сетивните удоволствия от една страна и самоубийствениясамоубийствените аскетизъмлишения от друга.

Точно преди да почине Буда казва на своите последователи, че след неговата смърт Дхарма (букв.буквално пр.преведено доктрина, учение) ще е техният бъдещ учител. Първите [[архат]]и смятали, че думите на Гаутама за основен извор на Дхарма и [[Виная]] (правила за дисциплина и пребиваване в сангха) и минали през огромни трудности да формулират и предадат учението на Буда прецизно. Въпреки това нито една колекция от писания не е оцеляла в чистия си вид. Версиите на канона (общопризнатите свещени писания) се съхраняват на езика [[Палийски канон|пали]], на санскрит, китайски и [[Тибетски будистки канон|тибетски]] са отделните варианти на корпус (пълно събрание на съчинения), които са възникнали и кристализирали по време на трите века устно предаване<ref>Robinson, Richard and Johnson, Willard (1977). The Buddhist Religion. Encino, California: Dickenson Publishing Complany, Inc.</ref>.

Маурианския император [[Ашока]] (273 – 232 г. пр. Хр.) се обърнал към будизма след кървавото завладяване на територията на Калинга ([[Ориса]]) в Източна Индия по времето на войната Калинга. Разкайвайки се за ужасите и мизерията, които конфликта носел, царят великодушно реши да отхвърли насилието и да замести мизерията, причинена от войната с уважение и чувство за лично достойнство към всички хора по света. Разпространявал вярата си строейки [[ступа|ступи]] и колони, които подтиквали от всичко най-вече почитането на целия животински свят и присъединяването на хората да следват [[Дхарма]]. Може би най-добрият образец от всички тях е Великата Ступа от Санчи (Близо до Бхопал в Индия). Тя е построена през 3 век пр. Хр. и по-късно била уголемена. Нейните гравирани врати, наречени ''торана'' се считат за едни от най-изящните примери на будисткото изкуство на Индия. Той също така построил пътища, болници, къщи за почивка, университети и [[Напояване|напоителни]] системи из цялата страна. Той се отнасял към поданиците си като с равни, независимо от тяхната религия, политически нагласи и [[каста]].

След края на кушанската империя будизмът процъфтява в Индия по време на династията на [[Гупта|Гуптите]](4 – 6 век). Създадени били центрове за обучение към школата на Махаяна особено в [[Наланда]] в Североизточна Индия, който щял да се превърне в най-големия и най-влиятелен будистки университет в продължение на много векове, с известни учители като [[Нагарджуна]]. Влиянието на стила Гупта в [[будизъм|будисткото]] изкуство се разпространил заедно с вярата от Югоизточна Азия до Китай.

[[Сюен Дзан]] съобщава в своите пътувания в цяла Индия през 7 век, че будизма станал популярен в [[Андхра Прадеш|Андхра]], Дханякатака и [[Южна Индия|Дравида]], която област днес приблизително отговаря на съвременните индийски щати на Андра Прадеш и [[Тамил Наду]]<ref>[https://web.archive.org/web/20070324220145/http://www.upf.es/materials/huma/central/historia/xinamon/docums/budxidoc/miyaki.htm Personality of Xuanzang Sanzang]</ref>. Докато докладвал за много безлюдни ступи в района около съвременен [[Непал]] и преследването на будистите от Шашанка в кралство Гауда в днешна Западна Бенгалия Сюен Дзан похвалил защитата на император Харшавадхана от същия период. След царството Харшавадхана последвал възход на множество малки кралства, което довело до възхода на раджпутите из всички равнини на [[Ганг]] и бележи края на будистките управляващи кланове заедно с рязък спад на царското покровителство до възраждането на будизма под управлението на империята [[Пала]] в региона на [[Бенгалия]]. Тук Махаяна процъфтявала и се разпространила в [[Тибет]], [[Бутан]] и [[Сиким]] между 7 и 12 век преди империята Пала да се срине под нападението на индийската [[Династия Сена|династията Сена]]. Пала създала много храмове и отличителна школа на будисткото изкуство. Сюен Дзан отбелязва в пътуванията си, че в различните региони [[будизъм|будизма]] се дава път на [[джайнизъм|джайнизма]] и [[хиндуизъм|хиндуизма]]<ref>[http://www.indiaprofile.com/religion-culture/buddhisminandhra.htm Buddhism in Andhra Pradesh, story of Buddhism:]</ref>. През 10 век будизма преживял рязък спад надхвърлящ областите Пала в [[Бенгал]] под влиянието на възраждащия се индуизъм и обединен с [[Вайшнавизъм|вайшнавитски индуизъм]] на Буда като 9-тото въплъщение на бог [[Вишну]]<ref>[http://www.metta.lk/english/buddhism-ap.htm?bcsi_scan_40D940621B5BD15F=0&bcsi_scan_filename=buddhism-ap.htm Buddhism In Andhra Pradesh]</ref>.

Школата Теравада първа се разпространила сред [[Ирански народи|иранските]] племена преди да се смеси с формите на Махаяна през 2 и 3 век преди н.е., за да покрие днешен [[Пакистан]], [[Кашмир]], [[Афганистан]], Източен и крайбрежен [[Иран]], [[Узбекистан]], [[Туркменистан]] и [[Таджикистан]]. Това били древните държави на [[Гандхара]], [[Бактрия]], [[Партско царство|Партия]] и [[Согдиана]] от където будизмът се разпространил в Китай. Сред първите от тези държави попаднали под влиянието на будизма била Бактрия още през 3 век пр.н.е. (виж [[Гръко-будизъм]]). Макар и основна тази религия не била единствена за региона. Имало е също така [[зороастризъм|зороастрийци]], индуси, несториански християни, [[евреи]], [[Манихейство|манихеи]], последователи на [[Шаманизъм|шаманизма]], [[тенгризъм]] и други местни, неорганизирани в институции култове. Различни школи Никая продължават съществуването си в Централна Азия и Китай, докато около 7 век. Махаяна започнала да доминира и през този период, но тъй като тя не била развила подхода на школата Никая, сарвастивадините и дхармагуптите оставили Винаия на избора на хората в манастирите в Централна Азия.

Будизмът получава подем при царуването на [[Монголци|монголите]] след нахлуването на [[Чингиз хан]] и създаването на [[Илханат]] и [[Чагатай Илханат]], които донесли със себе си [[будизъм|будисткото]] влияние през 13 век. Въпреки това, в рамките на 100 години монголите, които останали в тази област приемат исляма и го разпространяват във всички райони на Централна Азия. Само източните [[монголи]] и монголите от династията Юан запазват будизма от школата Ваджраяна.

==== ПартияПартско царство ====

Будизмът се разширил на запад в [[Партско царство|АршакиднотоАршакидското Партско царство]] поне в областта [[Мерв]], в древната област Маргиана, днешната територия на [[Туркменистан]]. Археологически екипи разкопали в Гяур Кала близо до Мерв будистки храм, гигантска статуя на Буда и будистки манастир.

Партите са пряко ангажирани в разпространението на будизма: [[Ан Шигао]] (ок. 148 г.), който биле партски принц, заминалкойто заминава за Китай и естава първият известен преводач на будистки писания на [[китайски език]].

Въпреки това, чужди влияния се възприемали негативно към края на династията Тан. През 845 г. императора на династия Тан У-цзун обявил за незаконни всички „чужди“ религии, включително християнското [[несторианство]], [[Зороастризъм|зороастризма]] и [[Будизъм|будизма]], за да бъде подкрепен местния [[даоизъм]]. Из цялата империя той конфискувал будистки земи, вещи, собственост, разрушил будистки храмове и манастири, и екзекутирал будистки монаси, с което тогава приключило културното и интелектуално превъзходство на будизма.

Въпреки това, около сто години след Голямото анти-будистко преследване, [[Будизъм|будизма]] се възродил по време на [[Сун|династията Сун]] (1127 – 1279 г.).

Независимо от това през 1966 г. с идването на власт на президента [[Сухарто]] настъпил забележителен ренесанс на будизма в Индонезия. Това отчасти се дължи на изискванията на Новия ред на Сухарто за народа на Индонезия да приеме една от петте официални религии: [[ислям]], [[протестантство]], [[католицизъм]], [[индуизъм]] и [[будизъм]]. Днес будистката общност в Индонезия наброява около 10 милиона будисти. Голяма част от тях са хора от китайски произход.