Севаст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Във [[Византия]] първоначално титлата се е носела само от императорите и е отговаряла на латинското ''Augustos''. При император [[Алексий І Комнин]] (1081-1118) нейното значение било разширено. Тя е била дадена на брата на императора Никифор, велик друнгарий на флота, и на други приближени на императора. През [[12 век]] тази тила започнала да се раздава на все по-широк кръг от лица и се превърнала в почетно звание на цяло съсловие от благородници<ref>Мутафчиев, Петър. Боженишкият надпис, В: Избрани произведения, т.І, София 1973, с. 493-495</ref>. Във [[Византия]], както и в средновековна [[Сърбия]] титлата се е давала за заслуги и не е била свързана със заемането на определени държавни функции.
Във [[Втора българска държава|Втората българска държава]] севастите са заемали службата на управители на области (хори) или на по-малки административни единици, включени в областите. Мнозина автори приемат, че в средновековна България терминът севаст има различно значение в отделни случаи и освен че е свързан с изпълнението на определени административни функции, може да представлява само благородническа титла<ref>Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 149-152</ref>. От епиграфски и други източници са познати имената на няколко български севасти от ХІІІ-ХІV век: Хинат, Чъсмен, Василий Вампулин, Алекси (управител на крепостта [[Кричим]]), Прибо (управител на [[Скопие|Скопска област]]), Огнян ([[кефалия]] в дн. Ботевградско) и други.
==Бележки==
<references/>
| |||