Чирпан бунар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
=== Карстов извор ===
Според режимните наблюдения на [[НИМХ]] в преода 1980-1985 г, дебитът на извора е 67 л./сек, а в период 1986-1995 г. вкл. средният дебит е бил 45 л/сек.
=== Пещера ===
Ред 33:
Пещерата е картирана на 16 септември 1984 г.
През 2003 г. са проведени геофизични изследвания с прилагане на метода на [[вертикално електрическо сондиране]] (ВЕС) за установяване на сеизмогенния [[Чирпански разлом]] в неговия краен западен участък. За първи път е изследван терена западно от шосето между село [[Оризово]] и село Гранит. Профилът на изследването е бил с дължина 112 м и ориентиран в меридионална посока. Чирпанският разлом е установен и ясно изразен на получения геофизичния профил. Търсенето на индикатори в западна посока от изградения профил наложи и провеждане на изследвания в пещерата „Чирпан бунар“.<ref name=":0" />
Пещерата е изследванат през м. септември 2005 г. от група на Проблемната лаборатория по сеизмотектоника към Геологическия институт на БАН. Проникването е извършено в трудни условия, непосредствено след дъждовния период през късното лято. В пещерата са установени следните индикации за въздействието на активна тектоника:<ref name=":0" />
* ''Разместени участъци в напречното сечение на галерията на пещерата''. Установени са дислокации от порядъка на 25 см пo тавана й, маркиращи разсед с вертикална разломна повърхнина в източно-западна посока. Установената разседна структура се корелира с данните от геофизичния профил и може да се възприеме за западно продължение на Чирпанския разлом или за друг успореден активен разломен сегмент.
* ''Наличие на тектонска [[брекча]] между двете крила на разломната структура, ясно видима по тавана на пещерната галерия в западната й част''. Тежките условия на работа в пещерата и липсата на калцитни отложения върху разломната повърхнина не позоволяват надеждна интерпретация на установените деформации, както и тяхното датиране.
На етапа на изследването не е било възможно да се оцени ефект от катастрофалните трусове на [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] през 1928 г. върху морфологията на пещерната галерия.<ref name=":0">[http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=4168 Чирпан бунар]</ref>
През 2009 г. екип от немски и български учени докладват за откриване на сладководен охлюв, който не може да се класифицира с познатите видове. Този вид е наречен Grossuana thracica (Гросуана трака). Този вид е характерен само за България, където се среща само на едно място. Това място е районът, където водата излиза от извора в пещерата Чирпан Бунар и се влива в езерото.<ref>[https://www.iucnredlist.org/details/172038/0 Grossuana thracica]</ref>
== Легенди за пещерата ==
В съседните села се разказват
* При пренасяне на тленните останки на [[Калоян|цар Калоян]] от [[Солун]] до [[Търново]], поради топлото време войниците спират да почиват през деня и тялото на царя е положено в пещерата. През нощта те продължили пътят си за столицата. В някои от версиите на легендата се твърди, че именно в пещерата царят умира от раните си.
* Друга легенда разказва за изпусната от [[Каракачани|каракачански]] овчар гега в езеро над село Гранит, която през есента изплувала от пещерата.
== Външни препратки ==
| |||