Парадокс на Мур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: fi:Mooren paradoksi
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Парадоксът на Мур''' е отбелязан от [[Джордж Едуард Мур]] по време на негова лекция. Той представлява [[парадокс]]ално несъответствие в изречение като "Навън„Навън вали, но аз не вярвам, че е така"така“. Напротив, "Навън„Навън вали, но ''той'' не вярва, че е така"така“ е напълно смислено твърдение. Твърди се, че когато [[Лудвиг Витгенщайн]] за пръв път чул този парадокс, той отишъл през нощта в дома на Мур и го накарал веднага да повтори лекцията. Така или иначе, парадоксът на Мур добре представя късната философия на Витгенщайн.
 
Както смисленото, така и парадоксалното [[изречение]], са обединения на две по-кратки изречения: ''(1)'' "Вали"„Вали“ и ''(2a)'' "Аз„Аз не вярвам, че вали"вали“ или ''(2b)'' "Той„Той не вярва, че вали"вали“. Освен това, както ''(2a)'', така и ''(2b)'', са еднакво съвместими с ''(1)'', доколкото те могат да бъдат верни едновременно. Въпреки това човек не би изказал логично едновременно ''(1)'' и ''(2a)''.
 
Изводът вероятно е нещо такова: Изречения като "Той„Той вярва, че ''p''" и "Тя„Тя вярва, че ''p''" (където ''p'' е произволно [[твърдение]]), са описания на някаква част от света, а именно вярванията на други хора. От друга страна еквивалентът в първо лице, "Аз„Аз вярвам, че ''p''", изглежда ''не'' функционира, като описание на мен, на факта, че аз вярвам, че ''p''. Той по-скоро функционира като потвърждение на самото ''p''. Ако реша да потвърдя "''p''", то аз решавам да потвърдя "Аз„Аз вярвам, че ''p''" и обратното. Това не е вярно за случая в трето лице. Може да се каже, че има асиметрия между логическата форма при приписването на вяра в първо и трето лице.
 
Приписването на знание не следва същото правило. Например, "Аз„Аз знам, че вали, макар че не е така"така“ е противоречие, но същото е и с "Иван„Иван знае, че вали, макар че не е така"така“. Асиметрията не се запазва, защото да кажем, че някой знае ''p'', за разлика от това да кажем, че той просто вярва, че ''p'', е потвърждение на самото ''p'', както в първо, така и в трето лице: човек нарича дадено вярване [[знание]], само когато смята, че то е истинно. Възможно е, обаче, да бъдат създадени [[сравнителни парадокси]] при приписването на знание.
 
[[Категория:Логика]]