Артавазд II: Разлика между версии

| изображение за личността = The portrait of Artavasdes II of Armenia on the obverse of a drachm, Artaxata mint.jpg

'''Артавазд II''' ({{lang|hy|Արտավազդ Երկրորդ}}) е цар на [[Велика Армения]] от 53 до 34 пр.н.е. Той наследява баща си [[Тигран II|Тигран Велики]]. Артавазд е съюзник на [[Рим]], но когато [[Ород II]] от [[Партско царство|Партия]] нахлува в Армения и побеждава римският генерал [[Марк Лициний Крас]] в последвалата [[битка при Кара]] през 53 пр.н.е., Артавазд е принуден да се присъедини към партите. Той дава сестра си за съпруга на [[Пакор I]] — – син и наследник на Ород II.<ref>[[Плутарх]], ''Живота на Крас'' 19; 22; 33.</ref>

През 36 пр.н.е. римският генерал [[Марк Антоний]] нахлува в Армения и Артавазд отново сменя страните (преминава към римляните), но след като Антоний напуска Армения и се насочва към [[Атропатена|Медия Атропатена]], арменския цар веднага се отказва от приятелството си с Рим.<ref>Плутарх, ''Живота на Антоний'' 37–3937 – 39; [[Дион Касий]], ''Римска история'' 49.25</ref>

През 34 пр.н.е. Марк Антоний планира нова инвазия в Армения. Първоначално праща своя приятел [[Квинт Делий]], който предлага да се сключи годеж между 6-годишния син на Антоний, [[Александър Хелиос]] и дъщерята на Артавазд, но царя отказва.<ref>Дион Касий, ''Римска история'' 49.39.2</ref> След това [[Триумвират|триумвира]] се насочва към Западна Армения и привиква Артавазд в Никополис (Nicopolis) за да обсъдят плановете за нова война срещу партите. Арменският цар не откликва на искането и не идва в Никополис. След отказа, римляните бързо се насочват към арменската столица [[Арташат]]. Пленяват царя, след което прекарват известно време в областта, като се надяват да получат голям откуп за Артавазд. Но вместо да бъде платен откуп, за цар и наследник е избран най-възрастния син на Артавазд — – [[Арташес II]]. След като и Арташес губи битка от римляните, той е принуден да бяга при партите. В крайна сметка Антоний се връща в [[Александрия]], като взима със себе си вече бившия арменски цар Артавазд.<ref>Дион Касий, ''Римска история'' 49.39.3 – 49.40.1</ref>

Арменският цар и неговото семейство, оковани в златни вериги, участват в [[триумф]]а на Антоний. [[Клеопатра VII|Клеопатра]] очаква генерала седнала на златен трон, но Артавазд отказва да се поклони пред нея (''проскинезис'' – от гръцки това означавало поклон до земята пред царя).<ref>Дион Касий, ''Римска история'' 49.40.3- – 4; [[Велей Патеркул]], ''Римска история'' 2.82.4; Плутарх, ''Живота на Антоний'' 50.6–76 – 7</ref>