Степан Ерзя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
{{DEFAULTSORT:Ерзя, Степан}}; форматиране: 10x тире, 3x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 12:
| вложки =
}}
'''Степан Ерзя''' ({{lang|ru|Степа́н Дми́триевич Э́рьзя}}) ([[27 октомври]] [[1876]] - – [[24 ноември]] [[1959]] г.) е съветски художник и скулптор от [[Ерзяни|ерзянски]] произход. Истинската му фамилия е Нефьодов, а ''Ерзя'' е артистичен псевдоним, с който художникът подчертава своя етнос.
 
Първите си уроци по изобразително изкуство Ерзя получава в художествените ателиета в [[Алатир]] и [[Казан]], където изписва църкви в селата и градчетата из [[Поволжие]]то. Между 1906 и 1914 г. живее в Италия и Франция, където създава творбите си „Тъга“ (1908), „Свещеникът на тъмницата“, „Последната нощ“ (1909), „Каменният век“ (1911), „Марта“ (1912). Получава световна известност с участията си в изложби във [[Венеция]], [[Милано]] (1909), [[Париж]] (1912).
 
След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] през 1917 г. с ентусиазъм започва да изработва монументални скултури като същевременно преподава из страната<ref>Розенберг Н. А. Степан Эрьзя. Аргентинский период: на пересечении культурных традиций. – СПб., 2007. – 112 с., ил. ISBN 978-5-8064-1180-9</ref> - – в [[Урал (регион)|Урал]] (1918- – 1921), [[Новоросийск]] (1921- – 1922), [[Батуми]] (1922), [[Баку]] (1923—19251923 – 1925). В този период започват и проблемите му с новата власт в Русия, където различни функционери се изказват негативно за произведенията му и му създават различни спънки. При пътуванията си от град на град по време на гражданската война на няколко пъти попада в престрелки и оцелява по чудо.<ref> МИИРМ рукописный фонд Orsetti Z. Apuntes para una biografia del Escultor Stafan Erzia. – 1976. – Машинопись. – С. 264, 265.</ref> Тъй като се работи по план с цел пропаганда на новата власт много от творбите му освен това се изпълняват от некачествени материали като цимент, а не от мрамор, за да може да се спазят поставените срокове, поради което и са повредени безвъзвратно и погубени.
 
Трудните условия, в които работи, принуждават Ерзя да емигрира. През есента на 1926 г. той получава разрешение от властите да замине за Париж в командировка, за да представи там своя изложба и остава там половин година, участвайки паралелно и в IV Международна изложба в Салона на независимите художници. Двете прояви преминават успешно и му донасят значителни финансови средства. Той получава покана да представи своя изложба в [[Монтевидео]] и заминава за Латинска Америка като през 1927 г. окончателно се установява в [[Аржентина]].
 
Тук той твори 23 години - – до 1950. Още с пристигането му вестниците в страната публикуват обширни статии за творчеството му и пишат за проблемите му с новата съветска власт, както и за популярността му в Европа. Обрисуват живота му като загадъчен, а него самия като чудак, което спомага да се роди истинска легенда. Първата му изложба с донесени от Европа творби преминава с огромен успех. Ерзя пътува много из Аржентина, рисува местните индианци и изработва скулптури от [[кебрачо]].
 
През 1950 г. получава разрешение от съветските власти да се завърне в СССР и на следващата година пристига в родината си заедно с голяма колекция от свои творби - – 180 скулптури от дърво, бронз, мрамор, гипс с общо тегло 175 тона. Правителството му предоставя ателие в Москва, където той прави постоянна изложба, която жъне голям успех.
 
Ерзя умира в [[Москва]] на 24 ноември 1959 г. и е погребан в [[Саранск]].
Ред 28:
== Галерия ==
<gallery>
Бакинский рабочий by Эрзья.jpg| Скулптура на Ерзя на работник - – [[Баку]], 1950-те години
Erzia and Moisey.jpg|Ерзя със своята скулптура „Мойсей“ в [[Аржентина]]
4 Museo Casa Quiroga Mausoleo - Escultura tallada en raíz de algarrobo por Stephan Erzia.JPG|Творба на Ерзя в музей в [[Уругвай]]
Ред 36:
<references />
 
{{DEFAULTSORT:Ерзя, Степан}}
[[Категория:Личности (Мордовия)]]
[[Категория:Руски скулптори]]