Коко Шанел: Разлика между версии

'''Габриѐл Боньо̀р „Коко̀“ Шанѐл''' ({{lang|fr|Gabrielle Bonheur „Coco“ Chanel}}) е известна френска модна дизайнерка, модернистка, революционизирала женската [[мода]] с включване в нея на мъжки елементи, една от най-влиятелните фигури в модата на 20XX век. Oсновала модната къща „[[ChanelШанел]]“. Определяна е като пионер в модата. Нейната философия, стремежът ѝ към изчистени линии и елементите, заимствани от мъжката мода, ѝ отреждат важно място в развитието на модата. Благодарение на въздействието, което Коко Шанел оказва върху модата като цяло, списание „[[Тайм (списание)|списание ''TIME''Тайм]]“ я включва в класацията за 100-те най-влиятелни личности на 20XX век,<ref name=Horton-2007>{{cite book|first1=Ros|last1=Horton|first2= Sally|last2=Simmons|title=Women Who Changed the World| page=103|year=2007|isbn=978-1847240262|publisher=Quercus|accessdate=8 March 2011 | url= https://books.google.com/books?id=7LYLOj2APSsC&pg=PA103&dq=Coco+Chanel+only+couturier+Time+100+influential}}</ref> единственият представител от света на модата в класацията.

Габриел („Коко“) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 г.година в [[Сомюр]], малко градче в долината на река [[Лоара]]. Тя е второто дете на амбулантния търговец Албер Шанел и Жан Дьовол, които по време на раждането ѝ все още не са женени. Поради грешка в акта за раждане първите биографи на Коко Шанел трудно уточняват детайлите на биографията ѝ. Тя е записана в акта си за раждане като родена с един ден по-късно и тъй като и двамата родители са отсъствали, фамилното ѝ име е записано погрешно като „Шаснел“.

Родителите на Коко се венчават през 1883 г.година и имат 5 деца – 3 момичета, сред които Коко, и 2 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка ѝ умира от [[туберкулоза]], а баща ѝ скоро след това напуска дома им под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали без родителска грижа, децата са пратени в [[Детски дом|приют]] за сираци в католически [[манастир]]. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на по-големи тънкости в шиенето, които надхвърлят уменията на монахините. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва самостоятелен живот и работа в местна шивашка работилница. В свободното си време пее в [[кабаре]]. Най-често изпълнява песните „Ko Ko Ri Ko“ и „Qui qu’a vu Coco“, благодарение на което получава прякора си „Коко“.

По време на едно участие в кабарето я забелязва плейбоят и милионер Етиен Балсан и скоро след това между тях започва любовна връзка. Балсан я глези с луксозен живот – диамантени бижута, дизайнерски дрехи, приеми на елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от [[хоби]] се превръща в професия и смисъл на живота ѝ. Както по-късно разказва на приятелите си, благодарение на новото си хоби Коко „проглежда“, напуска имението на Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През [[1913]] г.година отваря първия си магазин, в който продава богат асортимент от палта и модерни шлифери, но бизнесът ѝ там не просъществува дълго, тъй като магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е огромен. Типично за Шанел, провалът я амбицира още повече и тя е убедена повече от всякога, че ще успее.

В периода преди [[Първата световна война]] Шанел среща Артър „Бой“ Капел, който дотогава е бил най-добрият приятел на Етиен Балсан. С негова подкрепа Коко се сдобива със сграда и финансови средства, за да открие втория си магазин в област [[Бретан]]. Известни френски актриси носят нейни шапки, което ѝ помага да си извоюва име в света на модата. През 1913 г.година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Дювил, където по време на започналата война са се преместили голям брой парижанки.

През [[1920]] г.година балетният импресарио [[Сергей Дягилев]] я запознава с известния композитор [[Игор Стравински]]. Според слуховете Стравински и Коко имат любовна връзка.

През [[1923]] г.година Коко споделя пред списанието „[[Harper’sХарпърс BazaarБазаар]]“, че „изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност“. Това тя се стреми да покаже в колекциите си, които са изчистени, а дрехите са удобни. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел определя жената като истинското същество на дрехите.

Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани за дрехи за бедни хора. Стилът ѝ често буди асоциация с образа на младите момичета от [[1920-те|„Бурните двадесет“]] – 20-те години на 20XX век, които са били самоуверени и често се държали предизвикателно към установените обществени норми. Нейните клиентки са момичета, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – с къси поли и прически, използване на големи количества грим и козметика, с пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината“ на тези момичета не се изчерпва само с външния им вид. Те смело участват в различни спортове, шофират собствени автомобили и излизат по нощни клубове, където слушат [[джаз]] и танцуват [[чарлстон]].

Шанел е дизайнерката, която първа предлага [[парфюм]], който носи името ѝ – „[[Chanel„Шанел“ №5№ 5]]“, и която за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат само един (моно) аромат). Chanel №5 остава класика, използва се и до днес.

През [[1925]] г.година Вера Бат Ломбарди, дама от английския хайлайф<ref>Vera Bate Lombardi, [http://thepeerage.com/159285_001.jpg снимка на двете]</ref>, става муза на Шанел и нейна връзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутият „английски“ външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, което осигурява на Коко Шанел признание и връзки.

През [[1939]] г.година, със започването на [[Втората световна война]], Шанел затваря бутиците си. Тя вярва, че не е време за мода и се премества да живее в парижкия хотел Риц, който остава неин дом до края на живота ѝ. Шанел живее там и по време на окупацията на Париж от нацистите, тя често бива критикувана за връзките си с тях и по-специално с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, като злите езици твърдят, че именно той ѝ е издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията на града.

Историкът Хъл Воган в своята книга „В кревата с врага: тайната война на Коко Шанел“ твърди, че Шанел е сътрудничела на германското правителство по време на [[Втората световна война]]. По думите на историка, тя не просто е предоставяла на немците вътрешна информация от Франция, но и официално е била зачислена към немското разузнаване, като е изпълнила успешно над десет шпионски мисии.<ref>{{cite web|url=http://fashion.telegraph.co.uk/article/TMG8703899/Coco-Chanel-spied-for-Nazis-claims-new-book.html|title=Coco Chanel spied for Nazis|publisher=Telegraph Media Group Limited (fashion.telegraph.co.uk)|accessdate=2013-01-03|lang=en|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110817070342/http://fashion.telegraph.co.uk/article/TMG8703899/Coco-Chanel-spied-for-Nazis-claims-new-book.html|archivedate=2011-08-17|deadlink=yes}} (August, 16th, 2011)</ref>.

След края на войната във Франция обществото си припомня всички контакти на Шанел с немците. Наричат я „помощник на нацистите“, обвинена е в [[колаборационизъм]] и е арестувана. През 1944 г.година по съвет на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] е освободена, но при условие, че ще напусне Франция. Налага се Шанел да замине за Швейцария, където тя живее до 1953 ггодина.

Въпреки че Коко Шанел предпочита да нарича свой дом хотела Риц, тя притежава и апартамент над магазина си на ул.улица „Камбон“ № 31, както и вила на [[Лазурен бряг|френската Ривиера]].

Шанел се завръща на модната сцена през [[1954]] г.година, когато след цели 20 години представя колекция – последната преди това е от 1934 ггодина. Заради връзката си с германския шпионин Шанел е посрещната доста студено от парижката си публика, но за сметка на това американците я боготворят. През 1950—1960-те години Шанел сътрудничи на различни холивудски студия, тя облича такива звезди като [[Одри Хепбърн]] и [[Лиз Тейлър]]. Сред клиентките ѝ са първата лейди на САЩ [[Жаклин Кенеди]].

Доста хора са били скандализирани поради нейните открито [[лесбийски]] връзки, но Коко не се тревожи особено и живее живота си независимо от хорското мнение. Така нарушава всички принципи на традиционализма във време, когато такова поведение се счита за скандално и физически неестествено. <ref>[https://web.archive.org/web/20081002103147/http://www.inoutstar.com/news/Coco-Chanel-510.html Коко Шанел. Биография]</ref>