Разлика между версии на „Борис Христов“

258 байта изтрити ,  преди 1 месец
м
ред.
(→‎Биография: Добавени препратки)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за Android Редакция чрез мобилно приложение
м (ред.)
== Биография ==
=== Произход и младежки години ===
Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив,<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 95 – 105 | isbn = 9789543214334}}</ref> в семейството на Райна и [[Кирил Совичанов|Кирил]] Христови. По това време баща му [[Кирил Христов Совичанов]] е гимназиален учител в Пловдив. Той произхожда от будно българско семейство от [[Битоля]], деец е на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. Дядото на Борис по бащина линия [[Христо Совичанов]] – Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на Тодор Попиванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай.
 
Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в [[София]], където живее в къща на улица „[[Цар Самуил (улица в София)|Цар Самуил]]“ №43, днес Музикален център „Борис Христов“.<ref name="абаджиев"/> Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски“]]. От 1930 година пее в [[Хор Гусла|Хор „Гусла“]], на който след 1940 година е солист.<ref name="абаджиев"/> През 1934 година присъства на изпълнение на [[Фьодор Шаляпин]] на ролята на Годунов в [[Национална опера и балет|Софийската опера]], което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта.<ref name="абаджиев"/> През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]].
През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976 г. той осъществява записи на албума „[[Български и руски църковни песнопения]]“ заедно с [[Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“|Българската хорова капела „Светослав Обретенов“]],<ref name="абаджиев"/>, а през 1978 година отново прави нови записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ с хора му. Тези песнопения се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. <ref>[https://www.discogs.com/Boris-Christoff-Bulgarian-And-Russian-Orthodox-Chants/release/9834989 Boris Christoff ‎– Bulgarian And Russian Orthodox Chants], discogs.com</ref> Получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г.
 
Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“<ref name="абаджиев"/> и е погребано в Софияпарцел 46 на [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref name>[http://sofiapomni.com/parcel.php?id="абаджиев"46 София помни]</ref>
 
Погребан е в парцел 46 на [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].<ref name="sofiapomni.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://sofiapomni.com/parcel.php?id=3#3152 | заглавие= |достъп_дата =28 юли 2021|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=SofiaPomni.com |цитат= |език= }}</ref>
 
== Репертоар ==