Разлика между версии на „История на Либия“

м
кор.; форматиране: 13x тире, 6x тире-числа, 4x 6lokavica, 3x нов ред, кавички (ползвайки Advisor)
м (без закоментиран и скрит текст; козметични промени)
м (кор.; форматиране: 13x тире, 6x тире-числа, 4x 6lokavica, 3x нов ред, кавички (ползвайки Advisor))
 
От своя страна, произходът на берберите отчасти е загадка, чието изучаване е довело до изобилие от спекулации, но не и до отговор. Археологическите и лингвистичните доказателства сочат Югозападна Азия като мястото, от което, в началото на третото хилядолетие пр.н.е., предците на берберите са започнали миграцията си към [[Северна Африка]]. През следващите векове, те разширяват диапазона си на миграция от Египет до [[Нигер (река)|басейна на река Нигер]]. Хора от бялата раса, предимно от средиземноморската езикова група, берберите представляват широк спектър от физически типове и говорят на разнообразие от взаимно неразбираеми диалекти, които принадлежат към афроазиатското езиково семейство. Те никога не развиват чувство за държавност и исторически се идентифицират в рамките на собственото си племе, клан или семейство. Заедно, берберите наричат себе си ''имазиген'', което е в значение на „свободни хора“.<ref name=EARLYHISTORY/>
 
Надписи, намерени в Египет и датирани към периода на [[Старо царство|Старото царство]] (около 2700 – 2200 г. пр.н.е.) представляват най-ранните известни записани сведения за берберската миграция, а също и най-ранните писмени документи за историята на Либия. Най-малко, по времето на този период, предизвикващи неприятности берберски племена, едно от които е записано в египетски надпис като Леву (или „либийци“), извършват набези на изток към делтата на [[Нил]] и се опитват да се заселят там. По време на [[Средно царство|Средното царство]] (ок. 2200- – 1700 г. пр.н.е.), египетските фараони успяват да наложат властта си над тези източни бербери и получават данък от тях. Много бербери служат в армията на фараоните, като някои се издигат до важни позиции в египетската държава. Един такъв служител завзема властта в Египет около 950 г. пр.н.е. и управлява като [[фараон]] под името [[Шешонк I]]. За неговите наследници от XXII и XXIII династии, т.н. [[Либийски династии]] (около 945 – 730 г. пр.н.е.), също се смята, че са от берберски произход.<ref name=EARLYHISTORY/>
 
За древните гърци, Либия е един от трите известни континенти, заедно с [[Азия]] и [[Европа]]. В този смисъл, Либия е целия африкански континент на запад от долината на Нил и на юг от Египет. Херодот описва жителите на континента като два народа: [[либийци]]те в Северна Африка и [[eтиопциетиопци]]те на юг. Според него, Либия започва където завършва Египет, и се простира до нос [[Спартел]], разположен южно от [[Танжер]], на брега на [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Както гърците, така и финикийците колонизират земите на Северна Африка, където се появява и развива [[пуническа цивилизация|пуническата цивилизация]] (макар че главният град [[Картаген]] не е в днешна Либия, а в границите на съвременен [[Тунис]]).
 
Приблизителните територии на днешна Северна Либия имат различно историческо развитие по времето на Римската империя, тъй като са разделени на две провинции – [[Триполи (провинция)|Триполи]] (западната част) и [[Киренайка]] (източната част).
 
Преди да стане [[римска провинция]], Киренайка е колонизирана първо от гърците. Тогава е известна също като [[Киренайка|Пентаполис]] („Петоградие“), като петте гръцки колонии са: [[Кирена]] (в близост до днешното село Шахат), пристанището му Аполония (дн. [[Марса Суса]]), АрсиноeАрсиное ([[Токра]]), Береника ([[Бенгази]]) и Барка ([[Ел-Мардж]]). От името на най-старата и най-известна колония, плодородната крайбрежна равнина приема названието ''Киренайка''.
 
== Римска Либия ==
[[Файл:Roman Republic-44BC.png|мини|300px|Проконсулска Африка под властта на [[Римската република]] (със зелено в Северна Африка)]]
 
Римляните завладяват [[Триполитания]] (областта около Триполи) през 106 г. пр.н.е. [[Птолемей Апион]], последният гръцки владетел, завещава Киренайка на [[Римска империя|Рим]], който официално анексира областта в 74 пр.н.е. и я присъединява към Крит като римска провинция. До 64 г. пр.н.е. легионите на [[Юлий Цезар]] установяват властта си, и, по този начин, [[римляни]]те обединяват трите региона на Либия – Триполитания, [[Киренайка]] и Северен [[Фезан]], в една нова област, наречена Проконсулска Африка (''Africa proconsularis''), а по-късно Киренайка е отделена административно.
 
[[Файл:Leptis Magna Arch of Septimus Severus.jpg|мини|ляво|250px|Арката на [[Септимий Север]] в [[Лептис Магна]].]]
 
Като римска провинция, Либия просперира, и достига своя ''златен век'' през 2 век, когато градът Лептис Магна конкурира Картаген и [[Александрия]] по известност. В продължение на повече от 400 години, Триполитания и Киренайка са сред най-богатите римски провинции и част от космополитна държава, чиито граждани споделят общ език, правна система и идентичност. Римските останки като тези в Лептис Магна, съществуващи в днешна Либия, свидетелстват за жизнеността на региона, където големите градове и дори по-малките населени места ползват удобствата на градския живот - – [[форум]], [[пазар]]и, обществени развлечения, както и бани. Търговци и занаятчии от различни краища на римския свят се установяват в крайбрежната част Либия и, според германския историк [[Теодор Момзен]], провинцията е силно [[Антична романизация|романизирана]]. Характерът на градовете на Триполитания обаче остава частично пунически, а на тези в Киренайка – гръцки. Преобладаващата религия е [[християнство]]то, като има и многобройна [[евреи|еврейска]] общност (най-вече в Киренайка).
 
Триполитания е основен износител на [[зехтин]], както и на център за керваните от злато и роби, превозвани до брега от [[гараманти]]те, докато в същото време Киренайка eе важен източник на [[вино|вина]], лекове и [[кон]]е.
 
Като част от реорганизацията на империята през [[300]] г., император [[Диоклециан]] отделя управлението на провинция [[Крит]] от това на Киренайка, като във втората формира две нови провинции – [[Горна Либия]] и [[Долна Либия]], използвайки терминът ''Либия'' за първи път в административно предназначение. С окончателното разделяне на империята през [[395]] г., Киренайка остава в Източната империя, а Триполитания е придадена към [[Западната Римска империя]].
 
== Ислямски период ==
През 750 г., [[Абасиди|Абасидската династия]] сваля от власт Омаядския халифат и премества столицата в [[Багдад]], запазвайки номиналната власт на [[емир]]ите, от името на отдалечената централна власт, върху либийското крайбрежие. През 800 г., [[халиф]]ът [[Харун ал-Рашид]] назначава [[Ибрахим ибн ал-Ахлаб]] като управител на областта. Династията на Алабидите ''де факто'' става независима от халифите в Багдад, които запазват само духовната си власт. [[Алабиди]]те възстановяват римските напоителни системи и провеждат редица мерки за благополучието на региона.
 
Въпреки това, този просперитет е последван от икономически и политически колапс<ref name="Morony, Michael G. 2003 p. 245">Morony, Michael G. (2003) ''Manufacturing and Labour'' Ashgate, Aldershot, Hant, England, p. 245, note 77, ISBN 0-86078-707-9</ref> и нашествие на хилалийците (бедуински племена,<ref name="Weiss">Weiss, Bernard G. and Green, Arnold H.(1987) ''A Survey of Arab History‎'' American University in Cairo Press, Cairo, p. 129, ISBN 977-424-180-0</ref> [[пасториалист]]и от Горен Египет, които напускат изсушените пасища в горното течение на Нил и, напредвайки на запад в Либия, унищожават посевите и градините на местното население<ref name="Ballais, Jean-Louis 2000 p. 133">Ballais, Jean-Louis (2000) "Chapter„Chapter 7: Conquests and land degradation in the eastern Maghreb"Maghreb“ p. 133 ''In'' Barker, Graeme and Gilbertson, David (2000) ''The Archaeology of Drylands: Living at the Margin'' Routledge, London, Volume 1, Part III – Sahara and Sahel, pp. 125- – 136, ISBN 978-0-415-23001-8</ref>) през 1050- – 1052 г. Ибн Халдун сравнява нахлуването с това на рояк скакалци.<ref name="OCLC 9462004">Bovill, E. W. (1958) ''The Golden Trade of the Moors'' Oxford University Press, London, pp. 58- – 59 [http://www.worldcat.org/oclc/9462004 OCLC 9462004]</ref> Водещото племе на тези бедуини е Бану Хилал, откъдето идва и името на нашествениците.<ref name="Weiss"/>
 
=== Либия под османско управление ===
Когато турците завземат Триполи през 1551 г., те не виждат причини да ограничават пиратите, а предпочитат да се възползват от положението. Контролът на пиратите над района е отнет едва два века по-късно.
 
[[Файл:Burning of the uss philadelphia.jpg|250px|мини|ляво|Горящата [[фрегата]] [[Филаделфия (фрегата)|''Филаделфия'']] в пристанището на Триполи,16 февруари 1804 г. – худ. [[Едуард Моран]], 1897 г.]]
В рамките на Османската империя, [[Магреб]]а е разделен на три провинции - – Алжир, Триполи и Тунис. След 1565 г., административен орган е [[паша]]та, назначаван от [[султан]]а в [[Цариград]]. Султанът предава под контрола на пашата корпус от [[еничар]]и, който на свой ред е разделен на отряди под командването на младши офицери или [[бей]]ове. Еничарите бързо се превръщат в доминираща сила в Османска Либия.
 
През [[1711]] г., кавалерийския офицер Ахмед Караманли завзема властта и основава династията Караманли, която просъсществува в продължение на 124 години, през които Либия преминава и през [[гражданска война]] (1791 – 1795 г.).
Избухването на [[Първата световна война]], породила необходимостта от завръщането на войските в Италия, заедно с обявяването на ''[[джихад]]'' от страна на турците, въстанието на либийците в Триполитания и Фезан и партизанската война, водена от [[Орден на сенусите|сенусите]] в Киренайка,<ref name=be419>Bertarelli (1929), p. 419.</ref> принуждава италианците да се откажат от всички окупирани територии и да се укрепят в Триполи, Дарна и по крайбрежието на Киренайка.<ref name=be206/> Едва в края на 1920-те години италианците са в състояние да поемат контрола над цяла Либия. В същото време, между 1920 и 1940 г., около 150 хиляди италианци се заселват в колонията, значително помагайки във всички области от развитието ѝ.
 
По време на [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]], [[Кралство Италия]] не получава [[Германия|германски]] колонии или части от тях. Вместо това, Франция се съгласява да предаде някои свои територии на юг от Сахара към Либия, а [[Великобритания]] - – провинция [[Джубаланд]] към [[Италианска Сомалия]]. След дълги дискусии през 1920-те, през 1935 г. е сключено споразумението Мусолини-Лавал, с което Италия получава [[Ивица Аузу|ивицата Аузу]], която е обединена с новосъздадената ''[[Италианска Либия|Италианска колония Либия]]''.
 
На [[25 октомври]] [[1920]] г., италианското правителство признава [[шейх]] [[Идрис|Сиди Идрис]], наследствения водач на номадите сенуси, с големи правомощия в [[Куфра]] и други оазиси, като ''Емир на Киренайка'' – нова титла, въведена от британците в края на Първата световна война.
До 1934 г. Либия е напълно умиротворена и новият италиански управител, [[Итало Балбо]], започва политика на интеграция между араби и италианци. В действителност, през 1939 г. са приети закони, които позволяват на мюсюлманите да се присъединяват към Националната фашистка партия (и по-специално към Мюсюлманската асоциация на ликторите (''Associazione Musulmana del Littorio''), като тези реформи позволяват създаването на либийски военни части в рамките на италианската армия.<ref>Sarti, p196.</ref> В резултат на това, по време на Втората световна война има силна подкрепа за Италия от страна на много либийски [[мюсюлмани]], които се записват в италианската армия.<ref>[http://xoomer.virgilio.it/ramius/Militaria/colonie_italiane-libia.html 30 000 Libyans fought for Italy in WWII]</ref>
[[Файл:Fiat Train Passing in to Cyrenaica.jpg|мини|ляво|250px|Италиански влак „Литорина“ в Киренайка]]
В периода 1934- – 1940 г., губернаторът Балбо (след създаването на ''Либия'' през 1934 г., с обединението на Триполитания, Киренайка и Фезан в една страна) развива колонията, създавайки обширна инфраструктура (4000 km пътища, 400 km железници със стеснено междурелсие, нови индустрии и десетина нови земеделски селища).<ref>[http://www.fedoa.unina.it/1881/01/Santoianni_Progettazione_Architettonica.pdf Chapter Libya (in Italian)]</ref>
 
Либийската икономика преживява разцвет, предимно в селскостопанския сектор. Развиват се дори и някои производствени дейности, свързани най-вече с хранително-вкусовата промишленост. Увеличава се строителството. Освен това, италианците въвеждат модерни медицински грижи за първи път в историята на Либия, и подобряват санитарните условия в градовете.
 
Хауърд Кристи пише: ''Италианците започнаха много на брой и разнообразни по начинание дейности в Триполитания и Киренайка. Сред тях са завод за експлозиви; жп работилници; цехове за части на ФИАТ; различни съоръжения за хранителната промишленост; електротехнически цехове; металургични фабрики; водни инсталации; фабрики за селскостопански машини; пивоварни; дестилационни фабрики; фабрики за бисквити; тютюнева фабрика; цехове за щавене, за хлебни изделия; варни, тухларски и циментови заводи; промишленостфабрики за преработка на [[еспарто]], механични дъскорезници, и Петролибия (Trye 1998 г.). Италианските инвестиции в колонията ѝ са направени, с цел да се използват от новите заселници и да я направят по-самостоятелна. Местното италианско население възлиза на 110 575 от общо 915 440 души в Либия през 1940 година (General Staff War Office 1939, 165/b).''.<ref>{{Citation |title=Economic development of Italian Libya |url=http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=%2Fp4013coll2&CISOPTR=597&filename=591.pdf. |accessdate=2021-02-28 |archivedate=2020-04-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200407103400/http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=%2Fp4013coll2&CISOPTR=597&filename=591.pdf. }}</ref>
 
Балбо насърчава изграждането на голям брой нови селища в крайбрежните райони на Италианска Либия,<ref>{{Citation |title=Photo of a new Village |url=http://www.airl.it/photogallery/varie/varie_06.php |accessdate=2011-04-18 |archivedate=2011-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111004052550/http://www.airl.it/photogallery/varie/varie_06.php }}</ref> предназначени за хилядите италиански заселници. Той дори спомага за създаването на нови селища и за арабите.
 
На 13 септември 1940 г., [[Виа Балбия|магистралата на Мусолини]] е използвана за нападението на италианските сили в Либия над [[Египет]]. По време на Втората светойвна война, от 1940 до 1943 г. страната става арена на упорити сражения – контраатаките на британците и техните съюзници под командването на [[Арчибалд Уейвъл]]; успешната им двумесечна кампания в [[Тобрук]], [[Бенгази]] и [[Ел Агейла]]; и контраофанзивите на [[Ервин Ромел|Ромел]]. През ноември 1942 г. съюзническите сили си връщат Киренайка, а до февруари 1943 г. и последните немски и италиански войници са изгонени от Либия.
 
=== След Втората световна война ===
Непосредствено след края на войната, Триполитания и Киренайка остават под британска администрация, докато французите контролират Фезан. През 1944 г., Идрис се завръща от изгнание от [[Кайро]], но отказва да поднови постоянното си пребиваване в Киренайка, до отстраняването на някои аспекти на чуждестранния контрол през 1947 г. Съгласно условията на мирния договор със Съюзниците от 1947 г., Италия, (която се надява да запази Триполитания) и Франция (която иска Фезан) се отказват от всякакви претенции към Либия. Така Либия остава териториално едно цяло.
 
След освобождаването на Северна Африка от съюзническите войски, в Либия избухват силни антиеврейски настроения. От 5 до 7 ноември 1945 г., повече от 140 евреи (включително 36 деца) са убити, а стотици ранени при погром в Триполи. Разрушени са пет [[синагога|синагоги]] в столицата и четири в провинциалните градове, а само в Триполи са ограбени над 1000 еврейски жилища и търговски сгради.<ref name=Selent>Selent, pp. 20- – 21</ref><ref name=Shields>Shields, Jacqueline."[http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/History/jewref.html Jewish Refugees from Arab Countries]" in [[Jewish Virtual Library]].</ref><ref>Stillman, 2003, p. 145.</ref> През юни 1948 г., при нови антиеврейски размирици в Либия са убити други 12 евреи и унищожени 280 еврейски къщи.<ref name=Shields/> Страхът и несигурността, породени от тези антиеврейски атаки и основаването на [[Израел]], карат много евреи да напуснат Либия. От 1948 до 1951 г., 30 972 либийски евреи се преселват в новообразуваната юдейска държава.<ref name=berkeley>[http://sunsite.berkeley.edu/JewsofLibya/LibyanJews/thejews.html History of the Jewish Community in Libya] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060718035942/http://sunsite.berkeley.edu/JewsofLibya/LibyanJews/thejews.html |date=2006-07-18 }}". Посетен на 1 юли 2006</ref> До 1970-те години, останалата част от либийските евреи (около 7000 души) са евакуирани в Италия.
 
На [[21 ноември]] [[1949]] г., Общото събрание на [[ООН]] приема [[резолюция]], в която се посочва, че Либия трябва да получи независимост преди 1 януари 1952 г. Като представител на страната в по-късните преговори с ООН, присъства шейх Идрис. Преди това, след края на Втората световна война, [[СССР]] е поискал мандат над Либия.<ref>''Stalin: Court of the Red Czar'', Simon S. Montefiore, 2003</ref>
 
== НeзависимаНезависима Либия ==
[[Файл:LA CATTEDRALE DI TRIPOLI 1960.jpg|мини|300px|Италианското наследство: [[Катедралата в Триполи]] (понастоящем възстановена като джамия) и бившият център на [[ФИАТ]] през 1960-те години.]]
 
=== Кралство Либия ===
Идрис ас Сенуси, емир на Триполитания и Киренайка и водач на сенуския орден на мюсюлманите-[[суфизъм|суфити]], представя Либия в преговорите с ООН, и на 24 декември 1951 г. Либия обявява независимостта си, като представители на Киренайка, Триполитания и Фезан обявяват създаването на уния – страната е наречена ''Обединено кралство Либия'', а короната е предложена на Идрис I. В съответствие с [[конституция]]та, новата държава има [[федерално правителство]], а трите отделни области – Киренайка, Триполитания и Фезан, имат автономия. Кралството също така има три столици: Триполи, Бенгази и [[Ал Байда]]. Две години след обявяването на независимостта си, на 28 март 1953 г., Либия се присъединява към [[Арабска лига|Арабската лига]].
 
Либия е първата страна, която постига независимост чрез ООН и една от първите бивши европейски колонии в Африка, които получават свобода. Кралство Либия е обявено за конституционна и наследствена [[монархия]], а Идрис I – за [[крал]].
 
След обявяването на независимостта си, Либия е изправена пред редица проблеми. В страната няма колежи и само шестнайсет души са завършили висше учебно заведение. Също така в страната има само трима адвокати и нито един либийски [[лекар]], [[инженер]], [[геодезист]] или [[фармацевт]]. Изчислено е, че само 250 хиляди либийци са грамотни, а 5% от населението е сляпо, с наличието на широкоразпространени очни заболявания като [[трахома]]. В светлината на тези числа, Великобритания изпраща редица държавни служители като помощен персонал към правителството.
=== Под ръководството на Кадафи ===
{{Незавършена}}
 
==== Въстанието от 2011 г. ====
{{незавършена}}
 
== Бележки ==
{{reflist}}