Кон: Разлика между версии

Дълголетната връзка на коня с човека е наложила използването на редица думи и термини, които да опишат отделните възрастови и полови категории, размери на тялото, неговия цвят, анатомични особености, маркиране, породи, движения и поведение.

 

 

 

В световен мащаб конете играят голяма роля в човешките култури в продължение на хилядолетия. Те се използват за развлекателни и спортни дейности, както и за работни цели. Конете са използвани многократно по време на война, благодарение на което оборудването, техниките на езда и водене, както и методите за контрол, са се усъвършенствали значително. Много продукти се получават от коне, в това число [[месо]], [[мляко]], [[кожа]], [[коса]], [[кост]]и, и различни [[фармацевтика|фармацевтични продукти]], извлечени от [[урина]]та на [[бременност|бременни]] [[кобили]]. Хората гледат опитомени коне, осигурявайки им храна, вода и подслон, както и грижи от специалисти, като [[ветеринарен лекар|ветеринарни лекари]] и [[ковач]]и.

 

=== Анатомично устройство ===

 

Конят се отличава с редица особености в устройството на [[кост]]ите, [[мускули]]те, органните си системи и физиологичните процеси, протичащи в тях.

 

===== Устна кухина =====

Устната кухина на коня заедно с всички органи в нея служи за поемане и механична обработка на храната, оформяне на хапката и придвижването ѝ към фаринкса. Тя включва [[устни]], [[бузи]], твърдо и меко небце, [[Език (анатомия)|език]] и [[зъби]].

* Устните обграждат входа на устната кухина. Те са дълги, меки и силно подвижни, което подпомага за по-лесното поемане на растителна храна. Отвън са покрити с нежна кожа и редки косми, като долната устна има силно развит брадичков мускул.

Всички представители на род [[Коне (род)|Коне]] (''Equus'') притежават една уникална част от дихателната си система, наречена „гърлена торбичка“ (guttural pouch), благодарение на която те изравняват налягането на въздуха в [[тъпанче]]то си. Тези торбички са две на брой и са разположени от двете страни в „триъгълника на Виборг“, между [[челюст]]ите, под [[тил]]а. Всяка една от тях е с капацитет около 300 – 500 ml, и се изпълва с въздух, когато конят преглъща или издишва.

 

 

Благодарение на трахеята, въздухът се пренася от устната кухина в белите дробове. При възрастните тя е дълга около 75 – 80 cm, и представлява постоянно отворена тръба, съставена от 50 – 60 C-образни хрущялни пръстена с диаметър 5 – 6 cm.<ref>Riegal, Ronald J. DMV, and Susan E. Hakola DMV. ''„Illustrated Atlas of Clinical Equine Anatomy and Common Disorders of the Horse Vol. II“''. Equistar Publication, Limited. Marysville, OH. Copyright 2000.</ref>

Зрението на коня заедно с другите [[сетиво|сетива]] спомага за връзката на животното с околната среда. Очите са едни от най-нежните и най-сложно устроени сетивни органи, благодарение на които конете виждат това, което се случва около тях.<ref name="Ensminger309">{{cite book |author= Ensminger, M. E.|title= Horses and Horsemanship: Animal Agricultural Series|edition= Sixth|publisher= Interstate Publishers|location= Danville, IN|year= 1990|isbn=0-8134-2883-1 | pages=309 – 310 |oclc= 21977751|lang= en}}</ref> Те са разположени в [[очна кухина|очните кухини]] на черепа и се състоят от [[очна ябълка]], спомагателен апарат (клепка, очни мускули, лицева повърхност, тлъстинна възглавничка, [[слъзен апарат]]), [[кръвоносни съдове]] и [[нерв]]и. От всички сухоземни бозайници най-големи очи имат конете – диаметърът на очната им ябълка достига 5,1 cm.<ref name="Sellnow">{{cite book|author=Sellnow, Les|title=Happy Trails: Your Complete Guide to Fun and Safe Trail Riding|url=http://books.google.com/?id=bOUTZgrGD6QC&pg=PA46 |year=2004| publisher=Eclipse Press|isbn=1-58150-114-5| oclc=56493380| page=46|lang=en}}</ref> От външната страна очната ябълка е покрита със [[склера]], която в предната част на окото преминава в [[роговица]]. Под склерата е разположена обвивка, която в предната част на окото преминава в [[Ирис (анатомия)|ирис]]. В центъра на последния се намира [[зеница]]та, през която светлината отвън прониква в очната ябълка. Вътрешността на очната ябълка е изпълнена с прозрачно тяло, което е долепено до [[ретина]]та.

 

 

Зрението на конете е отлично през деня и през нощта, но виждат само в нюанси на два цвята – червено и зелено.<ref>{{cite book|url= http://www.thehorse.com/viewarticle.aspx?ID=9670|title= In Living Color |format=registration required|accessdate=27 юли 2007 |author= McDonnell, Sue |work= The Horse |date=1 юни 2007|publisher= The Horse, Inc.}}</ref>

== Ход на коня ==

Като всяко транспортно средство, конят също има степени в хода си или скорости. При обикновените коне те са 10, а при някои има и допълнителна скорост („раванлия“ кон). Различните видове движения на коня се наричат [[алюр]]и:

* „Тръсът“ бива три типа: съкратен тръс (до 15 km/h), обикновен и удължен (до 50 km/h).

 

<gallery class="center">