Кон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.10.47.53 (б.), към версия на Zhoxy
Етикет: Отмяна
м дребни; форматиране: 6x тире (ползвайки Advisor)
Ред 5:
Дълголетната връзка на коня с човека е наложила използването на редица думи и термини, които да опишат отделните възрастови и полови категории, размери на тялото, неговия цвят, анатомични особености, маркиране, породи, движения и поведение.
 
[[Анатомия]]та на коня е следствие от редица [[еволюция|еволюционни приспособления]], възникнали с цел развиване на скорост за избягване от хищници. Имат силно развито чувство за баланс и отбрана. В тази връзка конят е развил и една от необичайните си черти – [[сън|спи]] еднакво добре както изправен, така и легнал, благодаренияблагодарение на уникалната си способност за „заключва“ сухожилията на краката си. Сънят на коня има само 2 фази – SWS (кратък дълбок сън) и REM (бързо движение за очите).
 
[[Бременност]]та при кобилите продължава 11 месеца, а малкото конче се изправя на крака и започва да следва майка си минути след [[раждане]]то. Обучението на младите коне започва на около две–две- до четиригодишна възраст. Тялото на коня достига пълното си развитие на около петгодишна възраст, а продължителността на живота му е около 25 – 30 години.
 
В световен мащаб конете играят голяма роля в човешките култури в продължение на хилядолетия. Те се използват за развлекателни и спортни дейности, както и за работни цели. Конете са използвани многократно по време на война, благодарение на което оборудването, техниките на езда и водене, както и методите за контрол, са се усъвършенствали значително. Много продукти се получават от коне, в това число [[месо]], [[мляко]], [[кожа]], [[коса]], [[кост]]и, и различни [[фармацевтика|фармацевтични продукти]], извлечени от [[урина]]та на [[бременност|бременни]] [[кобили]]. Хората гледат опитомени коне, осигурявайки им храна, вода и подслон, както и грижи от специалисти, като [[ветеринарен лекар|ветеринарни лекари]] и [[ковач]]и.
Ред 16:
 
=== Анатомично устройство ===
Анатомията на коня е описана за пръв път през 1618 г. от [[Болоня|болонския]] [[сенатор]] [[Карло Руини]] в неговата ''„Anatomia del Cavallo“''. По-късно, в първите учебници по ветеринарна анатомия, на коня се отделя първостепенно място.
 
Конят се отличава с редица особености в устройството на [[кост]]ите, [[мускули]]те, органните си системи и физиологичните процеси, протичащи в тях.
Ред 37:
 
===== Устна кухина =====
[[Файл:Palatum horse.JPG|мини|Изглед към горната част на [[устна кухина|устната кухина]]: 1- – papilla incisiva, 2- – твърдо небце, 3- – напречни гребени, 4- – raphe palati, 5- – меко небце, 6- – tonsilla veli palatini]]
Устната кухина на коня заедно с всички органи в нея служи за поемане и механична обработка на храната, оформяне на хапката и придвижването ѝ към фаринкса. Тя включва [[устни]], [[бузи]], твърдо и меко небце, [[Език (анатомия)|език]] и [[зъби]].
* Устните обграждат входа на устната кухина. Те са дълги, меки и силно подвижни, което подпомага за по-лесното поемане на растителна храна. Отвън са покрити с нежна кожа и редки косми, като долната устна има силно развит брадичков мускул.
Ред 96:
Всички представители на род [[Коне (род)|Коне]] (''Equus'') притежават една уникална част от дихателната си система, наречена „гърлена торбичка“ (guttural pouch), благодарение на която те изравняват налягането на въздуха в [[тъпанче]]то си. Тези торбички са две на брой и са разположени от двете страни в „триъгълника на Виборг“, между [[челюст]]ите, под [[тил]]а. Всяка една от тях е с капацитет около 300 – 500 ml, и се изпълва с въздух, когато конят преглъща или издишва.
 
ЛаринксъЛаринксът се намира между фаринкса и трахеята и се състои от 5 хрущяла, които служат за отваряне на [[глотис]]а. Ларинксът не само позволява на коня да произнася звуци, но също така предотвратява всмукването на храна и контролира количеството вдишван въздух.
 
Благодарение на трахеята, въздухът се пренася от устната кухина в белите дробове. При възрастните тя е дълга около 75 – 80 cm, и представлява постоянно отворена тръба, съставена от 50 – 60 C-образни хрущялни пръстена с диаметър 5 – 6 cm.<ref>Riegal, Ronald J. DMV, and Susan E. Hakola DMV. ''„Illustrated Atlas of Clinical Equine Anatomy and Common Disorders of the Horse Vol. II“''. Equistar Publication, Limited. Marysville, OH. Copyright 2000.</ref>
Ред 111:
Зрението на коня заедно с другите [[сетиво|сетива]] спомага за връзката на животното с околната среда. Очите са едни от най-нежните и най-сложно устроени сетивни органи, благодарение на които конете виждат това, което се случва около тях.<ref name="Ensminger309">{{cite book |author= Ensminger, M. E.|title= Horses and Horsemanship: Animal Agricultural Series|edition= Sixth|publisher= Interstate Publishers|location= Danville, IN|year= 1990|isbn=0-8134-2883-1 | pages=309 – 310 |oclc= 21977751|lang= en}}</ref> Те са разположени в [[очна кухина|очните кухини]] на черепа и се състоят от [[очна ябълка]], спомагателен апарат (клепка, очни мускули, лицева повърхност, тлъстинна възглавничка, [[слъзен апарат]]), [[кръвоносни съдове]] и [[нерв]]и. От всички сухоземни бозайници най-големи очи имат конете – диаметърът на очната им ябълка достига 5,1 cm.<ref name="Sellnow">{{cite book|author=Sellnow, Les|title=Happy Trails: Your Complete Guide to Fun and Safe Trail Riding|url=http://books.google.com/?id=bOUTZgrGD6QC&pg=PA46 |year=2004| publisher=Eclipse Press|isbn=1-58150-114-5| oclc=56493380| page=46|lang=en}}</ref> От външната страна очната ябълка е покрита със [[склера]], която в предната част на окото преминава в [[роговица]]. Под склерата е разположена обвивка, която в предната част на окото преминава в [[Ирис (анатомия)|ирис]]. В центъра на последния се намира [[зеница]]та, през която светлината отвън прониква в очната ябълка. Вътрешността на очната ябълка е изпълнена с прозрачно тяло, което е долепено до [[ретина]]та.
 
Очите на конете са разположени странично, а това намалява тяхната [[стереоскопичност]].<ref>{{cite journal|url = http://www.thehorse.com/ViewArticle.aspx?ID=15938 | title=Eye Position and Animal Agility Study Published|journal = The Horse | date =7 март 2010 |nopp=Press Release, citing February 2010 Journal of Anatomy, Dr. Nathan Jeffery, co-author, University of Liverpool|accessdate=11 март 2010|author1 = <Please add first missing authors to populate metadata.>}}</ref> За сметка на това, ъгълът на полезрение достига до над 350°, от които 65° са [[бинокулярно зрение]], а останалите 285° – [[монокулярно зрение|монокулярно]].<ref name="Sellnow"/> Ако конят забележи движение с монокулярното си зрение, за да фокусира движещия се предмет, той обикновено обръща главата си към него, за да превключи към бинокулярно зрение. Конете могат да виждат безпроблемно в две срещуположни посоки едновременно, подобно на хамелеоните. Единствените слепи петна от полезрението им са в близост директно напред и на близко разстояние, директно назад и под шията. В много случаи, когато конят е страхлив, е необходимо да се ограничи полезрението му, за да не вижда предметите, които го плашат. Това става, чрез използване на юзди със специални наочници.
 
Зрението на конете е отлично през деня и през нощта, но виждат само в нюанси на два цвята – червено и зелено.<ref>{{cite book|url= http://www.thehorse.com/viewarticle.aspx?ID=9670|title= In Living Color |format=registration required|accessdate=27 юли 2007 |author= McDonnell, Sue |work= The Horse |date=1 юни 2007|publisher= The Horse, Inc.}}</ref>
Ред 131:
== Ход на коня ==
Като всяко транспортно средство, конят също има степени в хода си или скорости. При обикновените коне те са 10, а при някои има и допълнителна скорост („раванлия“ кон). Различните видове движения на коня се наричат [[алюр]]и:
* „Ходом“ е най-бавниябавният алюр (скоростта е около 6 – 7 [[km/h]]), при който коняконят последователно мести краката си в четири такта.
* „Тръсът“ бива три типа: съкратен тръс (до 15 km/h), обикновен и удължен (до 50 km/h).
* „[[Галоп]]ът“ е движение, при което коняконят бяга, развивайки скорост до 60 km/h. При този алюр поне два от краката на коня са във въздуха.
* „Кариерът“ е разновидност на галопа, при която коняконят препуска, движейки се на скокове. С кариер коняконят се движи най-бързо, но след 2 – 3 km се изморява.
* „[[Раван]]“ – в природата много малко коне умеят този ход. Той се изгражда след упорито възпитание и тренировки. Такива коне сме виждали в [[цирк]]овете. При ходене (или бягане) те могат едновременно да повдигат двата си леви крака и после двата си десни, като съумяват да балансират и да запазят центъра на тежестта. Благодарение на този ход един кон може да се придвижва в продължение на много часове без да се уморява, и за едно денонощие да измине до 120 km.
 
<gallery class="center">