Адулар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Минерал
|картинка=AdulaireSuisse2.jpg
|формула=
|категория=
|Сингония=Моноклинна система
|черта=бяла
Line 10 ⟶ 9:
}}
'''Адулар''',
Химичната му формула е KAlSi<sub>3</sub>O<sub>8</sub>. Твърдостта му по [[скалата на Моос]] е 6. Кристалната му система е моноклинна. Среща се на много места по света, често в комбинация с ортоклаз. Различаването им е трудно, тъй като структурното им състояние е почти еднакво. В България има находища в [[Маджарово (община)|община Маджарово]] – [[Брусевци]], [[Ивайловград (община)|община Ивайловград]] – [[Розино (област Хасково)|Розино]], [[Кърджали (община)|община Кърджали]] – [[Стремци]], заедно със златните депозити в мините „Хан Крум“ и „Купел“ край [[Крумовград]], [[Батак (община)|община Батак]] – [[Нова махала (област Пазарджик)|Нова махала]], [[Панагюрище]] – мините [[Асарел-Медет|Асарел и Медет]] и на други места.<ref name="Mindat"/>
Адулара се използва в бижутерията от хилядолетия, включително и от древните цивилизации. Римляните са се възхищавали на минерала, тъй като вярвали, че той произлиза от втвърдени лъчи на Луната. Римляните и гърците са свързвали адулара със своите лунни божества. В България минералът е познат с името Лунен камък, произлизащ от визуалният ефект, блясък или шилер ([[адуларесценция]]), причинен от [[дифракция]] на светлината в [[микроструктурата]], състояща се от правилно [[Твърд разтвор|разтворими]] слоеве на различни алкални [[фелдшпати]] ([[ортоклаз]] или богат на [[натрий]] [[плагиоклаз]]). [[Луминесценция|Луминесценцията]] е синкава.▼
Разновидностите на адулара са два – ''бариев адулар'', съобщен първоначално от мината Исагосава на остров [[Хоншу]], [[Япония]] и ''валенсианит'', първоначално описан от мината Валенсиана в [[Мексико]].<ref name="Mindat"/>
== История ==
▲Адулара се използва в
== Източници ==
<references />
{{нормативен контрол}}
|