Адулар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
}}
'''Адулар'''
Химичната му формула е KAlSi<sub>3</sub>O<sub>8</sub>. Твърдостта му по [[скалата на Моос]] е 6. Кристалната му система е моноклинна, по-рядко триклинна, със субмикроскопични сраствания. Понякога е [[Опалесценция|опалесциращ]], поради което се използва като юелирна суровина.<ref name="ИК"> Минералогия, Иван Костов, изд. „Техника“, 1992, ISBN 954-03-0112-2, стр.355</ref> [[Луминесценция]]та е синкава.
Среща се на много места по света, често в комбинация с ортоклаз. Различаването им е трудно, тъй като структурното им състояние е почти еднакво. В България има находища в [[Маджарово (община)|община Маджарово]] – [[Брусевци]], [[Ивайловград (община)|община Ивайловград]] – [[Розино (област Хасково)|Розино]], [[Кърджали (община)|община Кърджали]] – [[Стремци]], заедно със златните депозити в мините „Хан Крум“ и „Купел“ край [[Крумовград]], [[Батак (община)|община Батак]] – [[Нова махала (област Пазарджик)|Нова махала]], [[Панагюрище]] – мините [[Асарел-Медет|Асарел и Медет]] и на други места.<ref name="Mindat"/> Разновидностите на адулара са два – ''бариев адулар'', съобщен първоначално от мината Исагосава на остров [[Хоншу]], [[Япония]] и ''валенсианит'', първоначално описан от мината Валенсиана в [[Мексико]].<ref name="Mindat"/>
== История ==
Адулара се използва в [[бижутерия]]та от хилядолетия. Римляните са се възхищавали на минерала, тъй като вярвали, че той произлиза от втвърдени лъчи на Луната. Римляните и гърците са свързвали адулара със своите лунни божества.
== Източници ==
|