Иво Прокопиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Хайде без пропаганда
Етикети: Ръчна отмяна Отменени
Има си източници!
Етикет: Връщане
Ред 17:
| награди = }}
}}
{{сродни проекти Уикицитат|Иво Прокопиев}}
 
'''Иво Георгиев Прокопиев''' е български [[предприемач]], медиен олигарх<ref name="Труд">[https://trud.bg/иво-прокопиев-добрият-олигарх/ Иво Прокопиев – добрият олигарх, в-к „Труд“, 28.07.2021 г.]</ref><ref>[https://www.dnes.bg/obshtestvo/2021/07/28/karadaiy-kym-db-tyrguvate-i-reketirate-vsiaka-vlast.498649 Карадайъ към ДБ: Търгувате и рекетирате всяка власт, изказване на Карадайъ в 46-то Народно събръние]</ref> и почетен консул на [[Канада]] в България.<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=520526 „Иво Прокопиев ще е почетен консул на Канада у нас“], Дарик България, 28 април 2010 г.</ref> Съсобственик е на медийната група „[[Икономедиа]]“ АД, която издава вестник [[Капитал (вестник)|Капитал]] и поддържа новинарския сайт [[Дневник (2001)|Дневник]].
 
== Биография ==
Иво Прокопиев е роден на [[10 юли]] [[1971]] г. в [[Разград]], в семейството на Георги и Венета Прокопиеви, комунисти, служители на [[УБО]]<ref name="Труд"></ref>. Завършва Математи­ческата гимназия в [[Габрово]], а по-късно и специалност „Финанси“ в [[УНСС|Университета за национално и световно стопанство]]. Има и диплома за Executive MBA от INSEAD (Institut Européen d'Administration des Affaires), [[Сингапур]]<ref>[http://ivoprokopiev.com/2013/09/14/иво-прокопиев-пред-der-standart-българия-е-фасад/ „Иво Прокопиев пред Der Standart: България е фасадна демокрация“], сайт на Иво Прокопиев, 14 септември 2013 г.</ref>.
 
== Бизнес ==
Ред 47:
През годините изданията на „Икономедиа“ демонстрират опозиционно отношение към всяка власт, с което си навличат гнева на голяма част от политическия елит. Голяма част от журналистическите разследвания на вестник „Капитал“ уличават в различни нарушения и престъпления бивши и действащи политици, което неминуемо се отразява на издателя му. Отделно обществените постове, които Иво Прокопиев заема, го правят удобна мишена за медийни атаки.
 
През 2000 г. Алфа Финанс Холдинг АД приватизира „Каолин“ АД. <ref>[http://www.alfafinance.bg/show/597_za_nas/ Алфа Финанс Холдинг – история] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130921143233/http://www.alfafinance.bg/show/597_za_nas/ |date=2013-09-21 }}, сайт на „Алфа Финанс Холдинг“ АД.</ref> През 2001 г. започва съдебно дело в Разград, заради съмнения за злоупотреби при приватизацията <ref>[http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/lang,bg/ Специален доклад (сп. „Busines Week“, 19 март 2007 г.), с.1] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130813050419/http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/lang,bg/ |date=2013-08-13 }}, личен сайт на Людмила Филипова.</ref>. Сред шестимата, обвинени за престъпления по служба, свързани с приватизацията на завода, са Иво и Александър Прокопиеви. <ref>[http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/1/3/lang,bg/Специален Специален доклад (сп. „Busines Week“, 19 март 2007 г.), с.4] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161221002020/http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/1/3/lang,bg/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BDСпециален |date=2016-12-21 }}, личен сайт на Людмила Филипова.</ref> След две години обвиняемите са оправдани окончателно във [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]], като в свои интервюта Иво Прокопиев посочва, че това дело е лично отмъщение на тогавашния главен прокурор [[Никола Филчев]], заради журналистически разследване на вестник „Капитал“, което уличава неговия брат в незаконна търговия с антики.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/04/11/16597_tainata_na_edin_prokuror/ „Тайната на един прокурор“], в. „Дневник“, 11 април 2001 г.</ref>
 
През 2005 г. трима от членовете на „Глобална България“ – Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Светослав Божилов създават „Типинг пойнт“ заедно с [[Александър Божков]]. След като Божков заболява от рак, неговото място заема Иво Прокопиев. Според някои източници <ref>[http://www.klassa.bg/news/Read/article/236655_ЦВЕТЕЛИНА+–+ДРУГОТО+ЛИЦЕ+НА+ОЛИГАРХИЯТА.+В+РАЗКОША+НА+ТРОЙНАТА+КОАЛИЦИЯ „Цветелина – другото лице на олигархията. В разкоша на тройната коалиция“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305040502/http://www.klassa.bg/news/Read/article/236655_%D0%A6%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98%D0%9D%D0%90236655_ЦВЕТЕЛИНА+%E2%80%93+%D0%94%D0%A0%D0%A3%D0%93%D0%9E%D0%A2%D0%9EДРУГОТО+%D0%9B%D0%98%D0%A6%D0%95ЛИЦЕ+%D0%9D%D0%90НА+%D0%9E%D0%9B%D0%98%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90ОЛИГАРХИЯТА.+%D0%92В+%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%9A%D0%9E%D0%A8%D0%90РАЗКОША+%D0%9D%D0%90НА+%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%99%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90ТРОЙНАТА+%D0%9A%D0%9E%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%A6%D0%98%D0%AFКОАЛИЦИЯ |date=2016-03-05 }}, klassa.bg, 31.10.2013 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20140114002213/http://reporterbg.com/index.php?id=56891 „Светослав Божилов служебен премиер“], reporterbg.com, 7 март 2013 г.</ref>, именно чрез лобирането на „Типинг пойнт“ в кабинета на [[Бойко Борисов]] през 2009 г. попадат четирима министри – [[Росен Плевнелиев]], [[Николай Младенов]], [[Трайчо Трайков]] и [[Симеон Дянков]], а опитите на „Типинг пойнт“ за политическо инженерство днес са подпомагани от Росен Плевнелиев. Това твърдение е повод за задочна размяна на реплики между премиера Бойко Борисов и Иво Прокопиев, чрез медиите през късната есен на 2016 г., но впоследствие премиерът Борисов посочва, че това не отговаря на истината и всички предложения за министри са дошли по линия на преговори между бизнес организациите, най-голямата от които е КРИБ, и синдикатите.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/10/26/2851118_borisov_se_razsurdi_na_prezidenta_i_smeni_versiiata/ „Борисов се разсърди на президента и смени версията как е назначавал министри (видео)“], в. „Дневник“, 26 октомври 2016 г.</ref>
 
След напускането на България през 2010 г., Прокопиев се оттегля от органите за оперативното управление на „Икономедиа“ и продава активите си в „[[Летище Пловдив]]“ АД (2010 г.)<ref>[http://www.manager.bg/news/ivo-prokopiev-prodade-letishte-plovdiv „Иво Прокопиев продаде летище Пловдив“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130921054819/http://www.manager.bg/news/ivo-prokopiev-prodade-letishte-plovdiv |date=2013-09-21 }}, сп. „Мениджър“,09/04/2010 г.</ref>, телекомуникационната компания „Спектър нет“ (2010 г.)<ref>[https://web.archive.org/web/20160630140744/http://www.vsekiden.com/76821 „Иво Прокопиев продаде част от бизнеса си на М-тел“], vsekiden.com, 15.09.2010 г.</ref>, мола „Търговски парк Пловдив“ (2011 г.)<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/99998 „Иво Прокопиев продаде пловдивския мол на Rockefeller Group“], blitz.bg, 17 февруари 2011 г.</ref>, „Каолин“ АД (2012 г.)<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/12/21/1974547_germanska_kompaniia_pridobiva_6732_ot_kaolinad/ „Германска компания придобива 67,32% от „Каолин АД“], в. „Капитал“, 21 декември 2012 г.</ref>, както и ред недвижими имоти в страната<ref>[http://www.dnevnik.bg/biznes/2010/11/30/1002780_alfa_divelopmunts_prodava_8_imota/ „Алфа дивелопмънтс“ продава 8 имота“], в. „Дневник“, 30 ноември 2010 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20140116134424/http://pressadaily.bg/publication/6506-%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BDТерен-%D0%BD%D0%B0на-%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BEОколовръстното-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BDпродаден-%D0%B7%D0%B0за-13-%D0%BC%D0%BB%D0%BDмлн.-%D0%BB%D0%B2лв./ „Терен на Околовръстното продаден за 13 млн. лв.“], в. „Преса Дейли“, 27 ноември 2012 г.</ref> и чужбина.<ref>[http://www.infotourism.net/index.php?t=27895&m=1 „Иво Прокопиев продава хотел в Северна Гърция“], infotourism.net, 16.02.2011 г.</ref>
 
В края на 2009 г. Съюзът на издателите в България, на който Иво Прокопиев е заместник-председател тогава, изпраща писмо до [[Министерство на финансите на България|Министерство на финансите]] с искане за разкриване на информация в кои банки държавните предприятия държат парите си. От тази информация става ясно, че фалиралата вече [[Корпоративна търговска банка]] е предпочитаната от тях банкова институция и в продължение на няколко години изданията на „Икономедиа“ публикуват множество разследвания по темата. От тях става ясно, че голяма част от парите на вложителите в КТБ са използвани за масово изкупуване на медии от компании собственост или свързани с [[Делян Пеевски]]<ref>[http://www.ktbfiles.com/analizi/prvo-bankata-finansira-mediite-posle-te-ya-sboriha/ Първо банката финансира медиите, после те я събориха], ktbfiles.com, 4 януари 2016.</ref><ref>[http://www.ktbfiles.com/analizi/moite-medii/ „Моите медии“], ktbfiles.com, 4 януари 2016.</ref>, както и за политически инженеринг от страна на мажоритарния акционер в банката [[Цветан Василев]]. Тези разследвания превръщат Иво Прокопиев в основна мишена на медийната група около Делян Пеевски и Цветан Василев. От 2009 г. за него непрекъснато се публикуват очернящи материали и разследвания. Като следствие на това Иво Прокопиев завежда редица съдебни дела за вреди и клевети. За публикуване на неверни твърдения са осъдени вестниците „[[Телеграф (вестник)|Телеграф]]“, „[[Политика (вестник)|Политика]]“, „[[Всеки ден (вестник)|Всеки ден]]“, „[[Монитор (вестник)|Монитор]]“, „[[Уикенд (вестник)|Уикенд]]“, сайтовете „Би Нюз“ и ПИК, както и техните издатели [[Николай Бареков]] и [[Недялко Недялков]]. Осъден за разпространение на клевети и обиди е и един от основните говорители на атаките срещу Прокопиев – председателят на ПК „Екогласност“ Емил Георгиев.<ref>[http://vevesti.bg/72241/ivo-prokopiev-osadi-pik-i-nedyalko-nedyalkov-za-kleveti/ „Иво Прокопиев осъди ПИК и Недялко Недялков за клевети“], vevesti.bg, 30 май 2016 г.</ref>
Ред 71:
== Източници ==
<references />
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат|Иво Прокопиев}}
{{сродни проекти Общомедия|Category:Ivo Prokopiev}}
{{сродни проекти край}}
 
== Външни препратки ==