Български книжици: Разлика между версии

'''„Български книжици“''' е [[българско възраждане|българско възрожденско]] [[списание]], което се издава от 1858 до 1862 година в [[Цариград]], столицата на Османската империя, от културно национално сдружение на българските общини „[[Българска книжнина]]“. Списанието разисква обществени въпроси, политика, литература, история, научни знания и др.<ref>[http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/200057.html Периодичен печат през Възраждането] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080425213939/http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/200057.html |date=2008-04-25 }}, encyclopedia.bg</ref> и е едно от популярните издания за времето си, наред със списанията „[[Любословие (Смирна)|Любословие]]“ и „[[Читалище (списание)|Читалище]]“ и вестниците „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“ и „[[Цариградски вестник]]“. Първоначално публикува авторски и [[превод]]ни статии с историко-филоложко, а по-късно с политико-обществено значение. Пред съвременната наука списанието разкрива моменти от [[История на България|българската история]], [[Борба за българска църковна независимост|църковния въпрос]] и вълнуващите българското общество от средата на 19 век проблеми на [[езикознание]]то, [[славистика]]та и [[педагогика|учебното дело]].<ref>[http://www.kazanlak.com/news.php?p=show_news&newsid=917 Периодичният печат от епохата на Възраждането]</ref>

 

Първи редактор е [[Димитър Мутев]], следват [[Иван Богоров]], [[Гавраил Кръстевич]], [[Тодор Бурмов]], [[Сава Филаретов]]. В списанието статии и стихове публикуват автори като Сава Филаретов, [[Петко Славейков]], [[Константин Миладинов]]. През 1860 г. списанието публикува първата оригинална българска повест „[[Нещастна фамилия]]“ на [[Васил Друмев]].

 

 

== Източници ==