Единицата за измерване на [[енергийната стойност]] на храната по традиция е калория. Под калоричност, или енергийна стойност (ценност), на храната се подразбира количеството енергия, което получава организмът при пълното ѝ усвояване. За да се определи ''пълната'' енергийна стойност на храната, тя се изгаря в [[калориметър]] и се измерва топлината, отделена в заобикалящата го водна баня. Аналогично се измерва и разходът на енергия от човек: в херметичната камера на калориметъра се измерва отделянаотделяната от човека топлина и тя се превежда в „изгорени“ калории – по такъв начин може да се установи ''физиологичната'' енергийна стойност на храната.<ref>Тъй като обменът на веществата в живия организъм не е способен на абсолютно окисление, вторият показател винаги е по-малък от първия в определена пропорция, отразяваща ефективността на обмяната на веществата.</ref> По подобен начин може да се определи енергията, необходима да се осигури жизнената дейност на всеки човек. Таблицата отразява емпиричните резултати от тези изпитвания, по които именно се изчислява калоричността на продуктите, посочена на техните опаковки. Съществуват международни конвенции за калоричността на определен тип вещества, които са установени експериментално.
Човешката [[мазнина]] съдържа около 87% [[липиди]], така че 1 [[килограм|kg]] телесна [[мазнина]] има приблизително калорийната стойност на 870 g чиста мазнина, което прави 7800 kcal. На практика това означава, че ако човек качи 1 kg телесна мазнина, то той би следвало да е натрупал излишък от 7800 kcal. Все пак това не е съвсем точно, тъй като при усвояването на енергията тялото не ги трансформира единствено в мастна тъкан, а в мускулна и други. Същото се отнася и за отслабването – ако се получи дефицит от 7800 kcal, това няма да се отрази на намаляване на мастните тъкани с 1 kg, а ще рефлектира и върху мускулната маса.
