Прилепска българска община: Разлика между версии

| бележки =

}}

 

== История ==

В града е създадено и българско читалище „Надежда“,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие = Metropolitan Methodii Koussev. Life and Work | достъп_дата = 12 май 2013 г| фамилно_име = Фондация митрополит Методи Кусев| първо_име = | дата = | труд = | издател = pravoslavieto.com | цитат = | език = }}</ref> чиито членове основатели са хаджи Ив. Г. Кусев, Ив. М. Тошов, К. Попапостолов, Т. К. Кусев, Т. К. Кусевич, Т. Тошев, [[Васил Крапчев|В. Н. Крапчев]], [[Никола Биолчев|Н. И. Биолчев]], Коне Волчев, Н. Ристев, Д. Стефанов, Ив. Зердев, С. Д. Вешков и Д. Зашев<ref>{{Шалдев|29}}</ref> и председател [[Никола Еничерев]].<ref name="ЕБЖЛ 270">{{cite book | title = Енциклопедия на българската върожденска литература | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Абагар | location = | isbn = | doi = | pages = 270 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Историческият образ на Старозагорския митрополит Методий (Тодор) Кусев | last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = Коста Църнушанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 7 - 8 | url = http://www.strumski.com/books/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%9A%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1867 година така наречената партия на младите около читалището овладява контрола върху църковно-училищното настоятелство, в което влизат: председател поп Костадин и членове [[Мирче Бомболов]], Йосе Крапчев, Диме Грашев, Стефо Попев, Ицо Пешков, К. Марков, Ицо Лепавцов и влахът Митре Врета.<ref>{{Шалдев|30}}</ref> Новата община повежда битка за изгонването на гъркоманите от българското училище и назначаването на Петър Орлов като учител по гръцки. Въпросът е решен от Патриаршията в Цариград, където се намира и митрополит [[Венедикт Византийски]], в полза на разделението. Владиката донася решението лично в Прилеп и на 25 февруари 1868 година се опитва да отслужи служба на гръцки, която е прекъсната от населението и владиката е принуден да заповяда четене на евангелието на български.<ref>{{Шалдев|32}}</ref> Така няколко пъти гръцките свещеници са гонени от църквата от населението, организирано от водача на партията на младите [[Методий Кусев|Тодор Кусев]].<ref name="razum.va.3">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=2 | заглавие = Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата = 12 май 2013 г | фамилно_име = Алтънов | първо_име = Велислав | дата = | труд = Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 - 177. Цитирано по www.razum.org страница 3 | издател = Институт „Разум“ | цитат = | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190402131424/http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=2 |date=2019-04-02 }}</ref>

 

</gallery>

[[Файл:Prilep Bulgarian Municipality Marriage Permit of Hristo Stefanov and Anastasia Naumova 1896.jpg|ляво|мини|250п|Позволително за венчание от Прилепската българска община на Христо Стефанов и Анастасия Наумова, 25 ноември 1896 г.]]

[[Файл:Црковна општина Прилеп-Цепенков.tif|мини|250п|Документ на общината от 1872 г.]]

В 1871 година в Прилеп се състои първият български [[Прилепски български учителски събор|учителски събор]]. Прилепският представител на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година [[Методи Кусев|Тодор Кусев]] е един от най-активните участници в събора и работи усилено за прилагане на член № 10 от [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за [[Българска екзархия|Екзархията]] и за изпращане на български владика в [[Битоля]] – основна цел на Прилепската община. Кусев се заема с изработване на Правилник за реда и управлението на Прилепската българска църковна община, слага архива в ред, организира избор на ръководство и водене на протоколна книга.<ref name="razum.va.3"/> Общината подготвя прошение до Високата порта от страна на българското население в града и околията, подписано и подпечатано от свещениците и кметовете на града 110 села, които молят да бъдат причислени към ведомството на Българската екзархия: