Славейно: Разлика между версии

Село Славейно се намира в [[планина|планински]] район –— Преспанския дял на Централните [[Родопи]]. Разположено е по поречието на р. Малка Арда. Близо до селото е връх Преспа –— 2001 м, и хижа „Преспа“[http://www.rozhen.com/bg/tourism/hut/prespa.php] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050211130515/http://www.rozhen.com/bg/tourism/hut/prespa.php |date=2005-02-11 }}. В землището на селото се намират исторически места, като— параклисапараклисът Св„Св. Дух Дух“, местностите [[Хайдушки Поляниполяни]], Иноглово, Балитско, и Бахтярица.

| colspan="2" align="center" | Призив до карлуковците, заселени в Стара Загора, за участие в [[Илинденско-Преображенското въстание]], подписан от [[Пею Шишманов]], [[Никола Данаилов]] и [[Христо Караманджуков]],

на 5 август 1903 г.{{Долап|Текст|97%|{{Дцитат|center|style="width:100%"|

През [[Средновековие]]то, в местността Ѝноглово е имало голямо българско село, споменавано и като Кутлово. Там през [[14XIV век]] се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в Централните [[Родопи]]. Предполага се, че '''Карлуково''' (както Славейно се е казвало до 1934 г.) е основано от българи, избягали от насилственото помохамеданчваненалагане на исляма. Въпреки това, отношенията между славейновци и жителите на околните [[помаци|българо-мохамеданскибългаромохамедански]] села, винаги са били много добри. Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като [[Руско-турската война]] и [[метеж на Сенклер|метежа на Сенклер]] –— [[1878]] г., взаимнозаедно са празнували, както християнски, така и мюсюлмански празници. Добри са били и отношенията на славейновци и с [[юруци]]те, — мюсюлмани – скотовъдци, които разпространяват [[овчарство]]то като поминък в селото. Все пак не трябва да се забравя, че карлуковцикарлуковците като християни са били подложени на постоянни издевателства от страна на българи мохамеданибългаромохамедани от околни и по-отдалечени села. Това важи и за представителите на официалната власт, които били от съседното с. КаршилъКаршил (дн. с. Виево) –— център на нахия. В такива трудни условия те е трябвало да оцеляват. В средата на [[19XIX век]]. славейновциславейновците се замогват и изкупуват от юруците околните планини. Оттогава много от горите в Славейно са [[кооперация|кооперативни]]. През [[19XIX век]] се откриват [[училище]] и [[църква]], а славейновци изгонват гръцкия [[владика]], когато той посещава селото. До [[Балканската война]] – ([[1912]] г.,) с. Славейно остава в [[Османската империя]] и славейновци вземат активно участие във [[ВМОРО]] и [[Илинденско-Преображенското въстание]], начело с войводата [[Пейо Шишманов]]. [[Племенникът]] му, — знаменосецът Кольо Шишманов, загива в битка с турците и е възпят в [[родопски народни песни|народните песни]].

Освен овчарството основнив поминъцисело в селотоСлавейно са били развити [[дюлгерство]]то, [[абаджийство]]то, [[керванджийство]]то и рибарствоториболовът в [[Егейско море]]. Много от селяните са търгували в [[Ксанти]] и [[Гюмюрджина]] (Комотини) и загубата на Беломорието след [[Първата световна война]] се отразява тежко на икономиката на селото. Оттогава то започва да обезлюдява. Много славейновци се изселват в [[Пловдив]], [[София]], [[Казанлък]], [[Кърджали]] и [[Смолян]].

В селото основната [[религия]] е [[християнство]]то. Дълго време тос.  Славейно и с.  [[Петково (Област Смолян)|Петково]] са „острови“единствените християнски села сред другитеоколните села с [[помаци|българо-мохамеданибългаромохамедани]]. ИмаВ село Славейно има църква с позлатено [[кубе]] –— „Св.  Илия“, както и няколко параклиса в района. Църквата е реставрирана скоро.

* Църква „Св.  [[Илия (пророк)|Илия]]“ –— намира се на площада в селото;.

* Параклис „Св.  [[Петка Българска]]“ –— намира се срещу смолянската чешма по пътя за [[Виево]].

* Параклис „Успение на Преподобний [[Йоан Рилски]]“ –— намира се в близост до реката, край местността Шарков мост.

* Параклис „Св.  Атанасий“ –— намира се в едноименната местност край селото;.

* Параклис „Св.  [[Георги]]“ –— намира се в местността Св„Св. Атанасий Атанасий“ край селото;.

* Параклис „Св.  св.  Кирил и Методий“ –— в местността Ланичката;„Ланичката“.

* Параклис „Св.  Спас“ –— в едноименната местност;.

* Параклис „Св.  Дух“ –— на едноименния връх;.

* Параклис „Св.  Богородица“ –— в местността Имарет дере;.

* Параклис „Св.  Неделя“ –— в местността Иноглово.

* Изложбен заслон –— помещава се в сградата на старото училище до църквата. Там има изложени различни експозиции. Интерес представляват изложените снимки, които разказват за историята на селото. ТамПродават се продават картички и книги за селото.

* Читалището в селото се намира на площада. В него се помещават заведение и магазин. Преди време там имаше кино, но от няколко години то не функционира.

В Славейно се намира ОздравителноОздравителното средно общообразователно училище „Професор д-р [[Константин Чилов]]“. В него обучението е от 1-виI до 12-иXII клас. В училището има обособени професионални паралелки със следните специалности – '''Операторoператор в шевното производство''' и '''Операторoператор в мебелната промишленост'''. Обучението в тези паралелки е със срок 4четири години. Приемът за специализираните паралелки е след завършен 8-иVIII клас. В училището могат да кандидатстват ученици, преболедували от [[ревматизъм]], [[сърдечно-съдови заболявания]], заболявания на [[кръвоносната система]] и [[опорно-двигателния апарат]]. '''Учениците получават средно образование и свидетелство за професионална квалификация'''. Всички ученици са на държавна издръжка –— храна, пансион и лечение. Училището се намира в селище с благоприятни природоклиматиниклиматични условия, в екологично чиста природна среда, социално-битовите условия са много добри. Всички стаи са с парно отопление. Училището разполага с нова компютърна зала, свързана с [[Интернет]].

Телефон за връзка с ОСОУ „проф. д-р Константин Чилов“ –— 03027/275,  286. Електронен адрес –— osou_chilov@abv.bg. Училището е закрито през 2008 година.

Например: лети –— вали,; летна, залетя –— заваля; пишнах се –— одрасках се; галя –— обичам.

кôща (къща), одер (коридор), кйошккьошк (изпъкнало местомясто с прозорец на горния етаж), клет (шкаф), хает, хляф (обор), гибрô (тор), пенжура (прозорец), жем (прозорец), кепенек, пизул, главне (факла), бужек (холски кът), веруга (кука за окачване на бакър), пристйопристьо, угрипкаогрибка (лопатка за огнище), дюлаф (маша), мусандра (шкаф), полѝци, рафт, душамьо, тракач, нашкви, тавô, харкума (меден бакър за вода), сахôн (чиния), лаица (лажицалъжица), бунела (вилица), фурнитарака (фуния), харания (голям съд за вода), крôк, тучилка, вудач, баркачка, бакрач, лаичник, скемля (стол), соба (печка), кюняк, чѝрап, халище, зделка, суфрô, мисал, кôрпа, миндил (престилка), миялник, бурилу, патеру, кучен, кардьô, махалка, мисир, брус, тарпан, нажек, папуце, дрипи, сукак, чôрква, сôрнек, сôльмен, трахальница, сукар, чучур, бияч, вастагарка, посадница, савдьо, кабô, кедик, йоз, сагмал, чангал, марô, гилгьо, дюкат, сажек, рабуш, сагмалджия, иозчия, кехае, янкехае, малашина, чангалджия, карачар, изметкяр, ведрица, кутел, чурилка, ченделе, текньо, цадилка, домузлук, агôл, удажия, гега, девйо, батал, татралка, увен, еркеч, кочове, шилета, шишек, бурмô, силяхлък, рудан, фурка, калам, масур, крусно, пахурка, преснел, нита, подлуга, хабô, андезô, руп, оснува, вôтак, димитно, состу, хумот, палешник, жигли, сôрп, ракойка, кош, купен, паламарка, метлач, самар, кюцак, каш, праща, палдôм, попрак, прекъсница, вôже, оглаф, шоше, уйко, стрико, була, чича, копеле, лефтер, гиздило, угнище, межô, гуния и т.н.

Селският [[събор]] се провежда обикновено в началото на месец [[август]], по случай [[Илинденско-Преображенското въстание]]. През [[2007]] той се провежда на [[4 август]]. [[Всяка година гости на събитието са известни български политици, учени, и интелектуалци]].

През [[2008]] година тържествата се провеждат на 9 и 10 август под патронажа на вицепремиера и министър на външните работи [[Ивайло Калфин]]. Специален гост на честването е и директорът на Националния исторически музей проф. [[Божидар Димитров]], който произнася слово за подвига на илинденци и преображенцивъстаниците. Официалните лица поднасят венци и цветя пред гробовете на Пейо и Колю Шишманови и паметника на преображенци на [[Хайдушки Поляниполяни]].

Всяка първа [[събота]] от [[септември]] се организира събиране от славейновци на [[чеверме]] край новия параклис при Шарков мост.

Много известни хора са родени в Славейно. Сред тях има революционери: [[Пею Шишманов]] (войвода) и [[племенникът]]племенника му [[Колю Шишманов]] (знаменосец); индустриалци: [[Никола Чилов]] е създател на първите големи химически заводи в [[България]] ([[Костинброд]]), [[Никола Велковски]] започва електрификацията на [[Смолян]]; архитекти: арх. [[Стойчо Велковски]] проектира новия център на Смолян и курорта „[[Елените]]“.

В началото на [[20 век]] Славейно е един от центровете на [[толстоизъм|толстоизма]] в [[България]], разпространяван от учителя [[Пейо Чернев]]. Несъмнено трябва да се спомене и за архитектАрхитект Боян Чинков, завършилзавършва образованието си в Германия през 1925 г. и работил като много добър специалистработи в Пловдив. Като голям шегаджия и разпространител на вицове, в това число и политически, е осъден от комунистическото управление за разпространяване на политически вицове. Освободен е от затвора по личното застъпничество на френския президент Де Гол пред тогавашния български държавен глава Тодор Живков.

дД-р Никола Чилов, завършилзавършва свищовскатаСвищовската търговска гимназия в началото на ХХ век, а после и висше образование в гр. Ерланген (Германия) с отличие. От 1911 г. е счетоводител на Българската Екзархияекзархия в Цариград, до Междусъюзническа война от 1913 г., когато българският екзарх се премества в София. След това работи като банкер и промишленик, за да се издигне до крупните български индустриалци през 30-те години на ХХ век. Умира на 51 г., вследствие на претърпянаот автомобилна катастрофа, при която загива на място известната българска певица [[Христина Морфова]].