Публий Постумий Туберт: Разлика между версии

Публий Постумий Туберт e [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[505 пр.н.е.|505]] и [[503 пр.н.е.]]. Неговите колеги са [[Марк Валерий Волуз|Марк Валерий Волуз Максим]] през 505 пр.н.е. и [[Агрипа Менений Ланат]] през 503 пр.н.е. Той е победител в [[Битка при Регилското езеро|битката при Регилското езеро]].

Туберт играе роля при разрешаването на съсловната борба между [[плебеи]]те и патрициите. През [[494 пр.н.е.]] плебейтеплебеите организират ''secessio plebis'' (лат.: протест на обикновения народ) и отиват на свещената планина ''Mons Sacer'' (или може би на ''mont Авентин''), като по този начин целят да покажат своите политически искания. [[Сенат]]ът изпраща през [[493 пр.н.е.]] десет посланици, между тях и Публий Постумий, да накарат плебейтеплебеите да се върнат отново в града. Той има успех и голяма част от исканията на плебейтеплебеите се изпълняват чрез закона ''Lex Sacrata.''

Има само още един известен римлянин със същия [[когномен]], който е негов внук или правнук — – [[Авъл Постумий Туберт]].

Според някои източници Публий Постумий Туберт е първият римлянин в историята, който празнува [[овация]], след победа срещу [[сабини]]те.<ref>[[Плиний Стари]], ''Naturalis historia'', XV, 28</ref><ref>G. Rohde. ''Ovatio'', RE XVIII, 1939, стр. 1890- – 1903</ref>