Берлински конгрес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
уикифициране |
||
Ред 1:
[[Файл:Berliner kongress.jpg|450px|мини|Берлински конгрес, художник Антон фон Вернер, 1881]]
'''Берлинският конгрес''' (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в [[Министерска сграда Радзвил|министерската сграда Развил]] в [[Берлин]]
== Предистория ==
Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте
▲Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте [[Велики сили]] ([[Великобритания]], Австро-Унгария, Русия, [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]]) да обсъдят резултатите от Руско-турската война: създаване на [[Княжество България|Българска държава]]; статута на Цариград, Босфора, Дарданелите, Румъния, Сърбия, Черна гора; териториална подялба на османски владения и др. Преди началото на конгреса Русия и Великобритания се споразумяват за основните параметри по преговорите с т. нар. [[Лондонско споразумение]].
От най-новите исторически източници се разбира, че Русия е знаела, че с подписването на Санстефанския договор нарушава тайното Райхщадско споразумение с Австро-Унгария, съгласно което на Балканите не е можело да се образува голяма славянска държава. По времето на [[социализма]] историческата наука, вероятно с цел да поддържа добрите отношения между [[СССР]] и България, не информира за наличието на тайните договорености, а твърди, че позицията на руското правителство на конгреса била предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност, както и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуален въоръжен натиск.
Организирането на конгреса започва след сключване на Лондонското споразумение, което предрешава основните въпроси от работата на конгреса. Във връзка с неговата работа са сключени и предварителни споразумения: [[Англо-австроунгарско споразумение (1878)|Англо-австроунгарско]] и [[Англо-турско споразумение (1878)|Англо-турско]].<ref name="Meyer1963">{{икона|de}} ''Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von dep Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter'', '''Dr. Hermann Meyer''', Bertelsmann (Gütersloh), 1963, стр. 399 – 400</ref>
== Участници ==
▲Съдбата на България е решена без нито един българин. [[Методий Кусевич]], тогава [[архимандрит]] и [[протосингел]] при [[Пловдивска митрополия|Пловдивската митрополия]], обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В [[Македония (област)|Македония]] подписките са организирани от [[Кузман Шапкарев|Шапкарев]], а в [[Пловдив]] от – Методий. Адресите от Македония Шапкарев ги предава на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като [[Костаки Пеев]] съобщава на руските власти за събраните подписки. Тъй като руската политика, видно от тайното Райхщадско споразумение, не е предвиждала създаването на голяма славянска държава на Балканите, подписките не получат гласност, съответно нито един български представител не отива и не присъства на конгреса.<ref>{{радев-1}}</ref>
Участници, решили съдбата на България, са:
* [[Великобритания]]: [[Бенджамин Дизраели]], [[Роберт Гаскойн-Сесил]], [[Одо Ръсел]];
Line 39 ⟶ 37:
Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1/[[13 юни]] [[1878]] г. в двореца ''Раздевил''. За председател е избран германският канцлер [[Ото фон Бисмарк]]. Официалният език е [[Френски език|френски]].
Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България, но съдбата на България е решена без българско участие. Особени спорове предизвиква съдбата на [[Софийски санджак|Софийския санджак]] (който в крайна сметка е присъединен към [[Княжество България]]), [[Източна Румелия]] и др.
== Последици ==
Конгресът завършва на [[13 юли]] 1878 г. с подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Той утвърждава договореното от Русия преди и по време на войната с другите Велики сили, а именно – разпределяне на териториите, които преди това са били част от Османската империя. Българският народ не е имал никаква, дори и теоретична възможност да получи обединение в етническите си граници, а
Великите сили постигат почти всичките си цели – създаването на зависима от Високата порта и малка българска държава, анексирането на [[Босна и Херцеговина]] от Австро-Унгария и предоставянето на бесарабските територии на Русия.<ref name="Meyer1963" />
На Балканския полуостров се формират само три напълно суверенни държави – Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго, а част от тях са принудени да се присъединят към Австро-Унгария, Балканският полуостров се превръща в „''бурето с барут на Европа''“, което ще се „взриви“ през 1914 г. и ще стане конкретният повод за началото на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref name="Meyer1963" />
== Вижте също ==
| |||