Тодор Габаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м уточн.
Ред 10:
Завършва Военното училище в София през 1885 г. и на 18 ноември е произведен в чин [[подпоручик]]. От 1900 г. е командир на рота в дванадесети резервен полк. През 1909 г. е началник на 7-о полково военно окръжие, а от 1911 г. е помощник-командир на [[тридесет и втори пехотен загорски полк|32-ри пехотен загорски полк]]. По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] е командир на дружина в [[петдесет и трети пехотен осоговски полк|53-ти пехотен осоговски полк]]. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на 2-ра бригада от [[четвърта пехотна преславска дивизия]].<ref name="psvkes">{{Източник ПСВКЕС}}</ref> По-късно командва бригада от [[Беломорската отбрана]]. През 1918 г. е уволнен от служба.
 
Тодор Габаров умира на 1 август 1958 година във Варна.<ref>[http://revival.museumvarna.com/bg/category/list?category_id=6&id=24 Постоянна експозиция: Опълченци], Сайт на Музей на Възраждането, Варна. Последно посетен: 4 август 2021</ref> Според някои източници е последно починалият български опълченец.<ref name="monitor13022018">[https://www.monitor.bg/bg/a/view/16613-В-Казанлък-издирват-наследници-на-опълченците/ В Казанлък издирват наследници на опълченците], Христо Христов, в. Монитор, 13 февруари 2018. Последно посетен: 4 август 2021</ref> но с оглед възрастта му при постъпването в редиците на българското опълчение и вписването му в опълченските списъци по-късно, според други източници за последен останал жив опълченец се смята починалият през 1954 г. Кръстьо Попов от Четвърта дружина.<ref name="chasa150517">[https://www.24chasa.bg/novini/article/6219167 Дядо ми се е бил и в Сръбско-бългорската война, там губи ордените на опълченец], Ваньо Стоилов, в. 24 часа, 15 май 2017. Последно посетен: 4 август 2021</ref>
 
[[File:1935 commemoration of last living Bulgarian opalchentsi.jpg|right|thumb|Последните живи опълченци на Варна. Снимки от 3 март 1935 г.]]
[[File:Todor Gabarov officer parade sabre.jpg|right|thumb|Офицерската парадна сабя на Тодор Габаров. Експонат на Музея на Възраждането, Варна]]
 
В [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]] се съхраняват офицерската му парадна сабя и две снимки, направени по време на честванията за [[Трети март]] през 1935 година, на които Габаров е заедно с други от последните останали опълченци от Варна: Иван Драганов, Калчо Вълков, Андрей Темелков, Стефан Николов, Георги Минков и Атанас Иванов.
 
== Семейство ==