Райчо Попхристов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без "бизнесмен" |
м →Биография: още малко по-точни препратки |
||
Ред 31:
Той е син на местния свещеник поп Христо Попилиев Райчев и на Елена Попвелчева Грудова (1812–18.), сключили брак през 1830 г. Неговият баща, преди да бъде ръкоположен за свещеник, е бил [[Сапунджийство|сапунджия]]. Има двама братя Илия Попхристов (1832–1882) и [[Иван Попхристов]] (1843–1868), и две сестри Мария Попхристова (1835–неизв.) и Рада Попхристова (1840–неизв.). Братът на майка му, [[Иван Грудов]], е заможен търговец в [[Букурещ]], сподвижник на [[Георги Раковски]] и активен участник в емигрантските революционни организации.
Завършва габровското взаимно училище. На 12-годишна възраст избягал при свой братовчед сапунджия в [[Плоещ]], [[Румъния]]. Чиракува при него в продължение на няколко години, след което става самостоятелен занаятчия и успява да натрупа капитал. Открива голямо предприятие за фиде и макарони. Закупува земя за откриване залежи на нефт. Прави съдружие с френски инвеститори за експлоатацията на открития нефтен извор. Поради неспазване на клаузите в съдружието, Райчо Попович завежда дело срещу тях. Негов защитник е големият юрист [[Леон Гамбета]].
През 1860 г. при него отива по-малкият му брат Иван (Ванката) Попхристов, когото по-късно изпраща в [[Москва]] да учи.
Ред 45:
Голяма част от натрупаното състояние изхарчил за организиране четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].
По времето на [[Васил Левски]] развива активна революционна дейност. През 1876 г. със значителни средства подпомага четата на [[Христо Ботев]], а след това българските доброволци в [[Сръбско-
След [[Освобождение]]то (1878 г.) се завръща в Габрово със семейството си обеднял.
| |||