Между 1925 и 1942 г. отново е в България и работи като адвокат в [[Оряхово]]. От 1942 до 1944 г. е в лагера [[Кръсто поле]].
През 1944- – 1945 г. е председател на Народния съд във [[Видин]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 248, ISBN 954-528-790-X</ref>. От 1945 до 1951 г. е член на Управителния съвет и главен секретар на казионния [[БЗНС (казионен)|БЗНС]].
Подпредседател е на [[VI Велико народно събрание|VI велико народно събрание]] и играе активна роля в разгрома на [[Българският земеделски народен съюз – Никола Петков|БЗНС – Никола Петков]].<ref>{{Цитат книга|last=Семерджиев|first=Петър|title=Съдебният процес срещу Никола Д. Петков през 1947 г|year=1987|publisher=Фондация „Ал. Стамболийски–Н. Петков–Д-р Г. М. Димитров“|location=Париж|pages=187}}</ref>
В периода 1947- – 1951 г. е министър на комуналното стопанство и благоустройството. Отстранен е от правителството заради позицията си за сливане на БЗНС с [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], която е отхвърлена от самите комунисти.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 151}}</ref>