Кюстендилски санджак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 15:
== История ==
[[Файл:Kyustendil 040 1908.jpg|мини|''[[Пиргова кула|Пирговата кула]]'', картина от [[Йозеф Обербауер]], 1908]]
След смъртта на [[Константин Драгаш]] през [[1395]] година, [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] престава да съществува, но историческите данни говорят, че последен владетел на земите на деспотството е [[Юсуф (Стефан)|Юсуф]] /вероятно доведен син на Константин, или приел [[ислям]]а негов роден син с [[християнство|християнско]] [[име]] Стефан, също [[деспот]]/.
Вероятно след [[битка при Ангора|поражението при Ангора]], освен останалите християнски държави и владения, така и Велбъждското деспотство се възстановява в старите си граници. През третото десетилетие на [[15 век]], вероятно [[1427]] – [[1428]] година /по други сведения [[есен]]та на [[1431]] година/ османските войски предвождани от [[бейлербей|бейлербея]] на [[Румелийски еялет|Румелия]] [[Турхан паша]] превземат княжеската столица и сриват крепостните стени. Османците запазват административно територията на бившето деспотство, като образуват на негово място Кюстендилския санджак.
Християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.[[Кония]], Мала Азия. Името [[Велбъжд]] се заменя с Константин-илли (Константинова земя), което преминава в Кюстендил.
Завладяването на Кюстендил от османските турци води до бързия му упадък и за столетия напред той се превръща в провинциален османски град с преобладаващо турско население и ориенталски облик. На два пъти градът вижда християнски войски. През март 1690 г. австрийският военачалник Антонио Валерио Жич с войскови отряд от 2000 пехотинци и 100 конници прониква в района, разбива турците и превзема града. 46 години по-късно – през 1737 г. друг австрийски отряд от 100 конници прониква до близкото кюстендилско село Перивол (сега [[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]]), разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.
| |||