Брус Лий: Разлика между версии

* от мозъчна [[едема]]  – според медицинската експертиза;

* защото е разгласил тайните на кунг фу  – според ред други;

* убит от представители на неприятелска школа по бойни изкуства  – според мнението на трети.

Брус започва своите занимания с бойни изкуства при майстора на [[Винг Чун]]  – великият [[Ип Ман]]. Учи при него около една година, след което започва паралелно с тези уроци да взима и частни от най-изявения по онова време боец в Хонг Конг  – сифу Вонг Шун Люн (ученик на грандмайстор Ип Ман и негов помощник).

На 18-годишна възраст Брус Лий заминава за [[САЩ]], по времето, когато неговият първи филм „[[Сирачето Ах-Сам]]“ му спечелва известен авторитет в [[Хонгконг]]. Първите му години там са трудни  – студент по философия във [[Вашингтонски университет|Вашингтонския университет]] в [[Сиатъл]], сервитьор в кафене и преподавател по [[кунг фу]] и [[карате]]. През 1964 г. се жени за Линда, която му ражда 2 деца  – бъдещите киноактьори [[Брендън Лий|Брендън]] и Шенън.

На шампионат по карате в [[Лонг Бийч]] тв продуцентът [[Уилям Дозиър]] забелязва Брус. Тогава Лий е ръкводител на школа по карате, в която се обучават филмови звезди, между които [[Стийв Маккуин]] и [[Джеймс Кобърн]]. Договорът е сключен и младият азиатец играе главна роля в тв сериал „[[Зеленият стършел]]“ (1965  – 1967).

На 10 май 1973 г. при дублаж на филма актьорът получава последователно 2 припадъка. Веднага го пренасят в болница в Хонгконг, където изследванията установяват, че „нещо в мозъка не е наред“. Подробните изследвания не донасят нищо конкретно и той продължава работата си в киното. На 23 юли актьорът има среща с продуцента [[Реймънд Шоу]] в дома на актрисата Бети Тинг-Пей, за да обсъдят сценария за новия филм „Смъртоносната игра“. Брус започва да се оплаква от главоболие. „Дадох му таблетка еквадзежик, лекарство против главоболие“  – си спомня Бети.  – „След това Брус отиде да си полегне в спалнята.“ Няколко часа по-късно той продължава да спи и не реагира, дори когато Шоу се опитва да го събуди с леки плесници. Извикват лекар, който установява смъртта на актьора. Часът е 21 ч. и 45 мин.

Направени са му 2 погребални церемонии  – в Хонгконг, за семейството му, където се събират около 30 000 души, и в [[Сиатъл]], където актьорът е погребан на тревист хълм срещу езерото Вашингтон  – неговото любимо място за отмора. В Сиатъл Джеймс Кобърн произнася надгробна реч, а сред присъстващите е Стийв Маккуин. Американският актьор казва: „Сбогом, братко. За мен бе чест да споделя с теб този кратък период от времето и историята. Като приятел и учител ти успя да обединиш в едно у мен физиката, духа и психиката.“ След тези кратки думи той хвърля белите ръкавици, с които е носил ковчега. С шепата азиатска пръст, донесена от Хонгконг, приключва земният живот на Малкия дракон и започва легендата за него.

* „[[Зеленият стършел]]“ (1965  – 1967)

* „[[Батман]]“ (1966  – 1967)