Разлика между версии на „Хелий“

редакция без резюме
 
На [[Земя]]та ниската плътност на хелия е довела до неговото изпаряване от газовия и прашен облак, от който е формирана планетата, поради което елементът е относително рядък – едва 0,00052% от обема на атмосферата. Присъстващият днес на Земята хелий е образуван от естествения радиоактивен разпад на силно радиоактивните елементи ([[торий]] и [[уран (елемент)|уран]]), като [[Алфа частица|алфа частиците]], образувани при този разпад, представляват ядра на хелий-4. Такъв радиогенен хелий присъства в [[Природен газ|природния газ]] в концентрации, достигащи 7% от обема, откъдето се извлича промишлено чрез [[фракциониране]] при ниски температури.
 
Ядрото на хелия, под формата на α-частица, се образува и при ядрени реакции, протичащи под действието на частици с ниски, средни и високи енергии, например (n,α), (p,α) и др.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство на БАН „Проф. Мрин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=353 – 356}}</ref>
 
== Физични свойства ==
Хелият е едноатомен [[инертен газ]] без цвят и мирис с температура на топене 0,95 [[келвин|K]] (−272,2°C) и температура на кипене 4,22 K (−268,9°C) (най-студената [[течност]], кипи в непосредствена близост до абсолютната нула). Плътността му при −270°C е 0,147 g/cm³. Течният хелий е [[свръхпроводимост|свръхпроводим]] и притежава свойството [[свръхфлуидност]]. Хелият в природата е смес от [[изотоп]]ите <sup>3</sup>He и <sup>4</sup>He.
 
Хелият е най-неразтворимият газ в течностите и е най-малко склонен към адсорбция и кондензация. Той е най-добрият проводник на електричеството сред газовете и втори по топлопроводност сред водорода.<ref name=":0" />
 
=== Изотопи ===
431

редакции