Хомеопатия: Разлика между версии

[[Руската академия на науките]] считасмята хомеопатията за „опасна [[псевдонаука]]“, която не помага, и призовава хората да приемат хомеопатията наравно с магията<ref name=Dearden >{{cite book |last=Dearden |first=Lizzie |date=7 февруари 2017 |title=Russian Academy of Sciences says homeopathy is dangerous 'pseudoscience' that does not work |publisher=Independent |url=http://www.independent.co.uk/news/world/europe/russia-academy-of-sciences-homeopathy-treaments-pseudoscience-does-not-work-par-magic-a7566406.html |accessdate=11 февруари 2017 }}</ref><ref name=RT >{{cite book |date=6 февруари 2017 |title=«Может привести к смерти»: гомеопатию в России признали лженаукой|publisher=''[[RT]]'' |url=https://russian.rt.com/science/article/356546-gomeopatiya-lzhenauka-rane/ |accessdate=11 февруари 2017 }}</ref>.

Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, <ref name="shang">{{cite journal |author=Shang A, Huwiler-Müntener K, Nartey L, ''et al'' |title=Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy |journal=Lancet |volume=366 |issue=9487 |pages=726 – 732 |year=2005 |pmid=16125589 |doi=10.1016/S0140-6736(05)67177-2}}</ref> а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната [[фармация]] <ref>{{cite journal |author=Johnson T, Boon H |title=Where does homeopathy fit in pharmacy practice? |journal=American journal of pharmaceutical education |volume=71 |issue=1 |pages=7 |year=2007 |pmid=17429507 |url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?tool=pubmed&pubmedid=17429507}}</ref>. Обзорно изследване на статии от пет медицински бази данииданни, публикувано в ''International Journal of Clinical Practice,'' заключава, че замяната на конвенционалното лечение с хомеопатично води до множество нежелани ефекти, свързани например с отказ или забавяне на ефикасното конвенционално лечение. Най-голям процент на хоспитализации след хомеопатично лечение се наблюдава, когато хомеопатичното лечение е комбинираносъчетано с билколечение.<ref>[http://spisaniemd.bg/md/2013/09/homeopatiyata-vredi-direktno-i-kosveno ХОМЕОПАТИЯТА ВРЕДИ – ДИРЕКТНО И КОСВЕНО], Медицински дайджест, 1 септември 2013 г., посетен на 11 март 2015 г.</ref>

Твърденията за ефикастносттаефикасността на хомеопатичното лечение извън т.нар. [[плацебо ефект]] не се подкрепят от общите резултати от научни и [[клинични изпитания]].<ref name="brienlewithbryant">{{cite journal |author=Brien S, Lewith G, Bryant T |title=Ultramolecular homeopathy has no observable clinical effects. A randomized, double-blind, placebo-controlled proving trial of Belladonna 30C |journal=British journal of clinical pharmacology |volume=56 |issue=5 |pages=562 – 568 |year=2003 |pmid=14651731 }}</ref><ref name="asthma">{{cite journal |author=McCarney RW, Linde K, Lasserson TJ |title=Homeopathy for chronic asthma |journal=Cochrane database of systematic reviews (Online) |issue=1 |pages=CD000353 |year=2004 |pmid=14973954 |doi=10.1002/14651858.CD000353.pub2 }}</ref><ref name="dementia">{{cite journal |author=McCarney R, Warner J, Fisher P, Van Haselen R |title=Homeopathy for dementia |journal=Cochrane database of systematic reviews (Online) |issue=1 |pages=CD003803 |year=2003 |pmid=12535487 }}<br/>{{cite web |url=http://www.nhsdirect.nhs.uk/articles/article.aspx?articleId=197&sectionId=27 |title=Homeopathy results |accessdate=25 юли 2007 |publisher=[[Национална здравна служба на Великобритания]] }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071121191932/http://www.nhsdirect.nhs.uk/articles/article.aspx?articleId=197&sectionId=27 |date=2007-11-21 }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.ama-assn.org/ama/pub/category/13638.html |title=Report 12 of the Council on Scientific Affairs (A–97) |accessdate=25 юли 2007 |publisher=[[Американска медицинска асоциация]]}}<br/>{{cite journal |author=Linde K, Jonas WB, Melchart D, Willich S |title=The methodological quality of randomized controlled trials of homeopathy, herbal medicines and acupuncture |journal=International journal of epidemiology |volume=30 |issue=3 |pages=526 – 531 |year=2001 |pmid=11416076 }}<br/>{{cite journal |title=Homeopathy for childhood and adolescence ailments: systematic review of randomized clinical trials |author=Altunç U, Pittler MH, Ernst E |journal=Mayo Clin Proc. |date=2007 |volume=82 |issue=1 |pages=69 – 75 |pmid= 17285788}}</ref> Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации,<ref>Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48, S17-S18</ref><ref>Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50, S47-S48 </ref> но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните препарати да предизвикат каквато и да е реакция в организма.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12492603 |заглавие=A systematic review of systematic reviews of homeopathy. |достъп_дата=26.09.2009 |автор=Ernst E. |дата=декември 2002 |издател=Journal of Clinical Pharmacology, 2002 Dec;54(6):577 – 82. |език=en }}</ref> Изследванията за ефикасността на хомеопатията биват подлагани на систематични изследвания за експериментална честност на изследователите. В резултат, изследване на 89 изследвания за ефикасността на хомеопатията, проведено от немски учени, водени от Клаус Линде, показва, че колкото по-стриктно се спазват принципите на научния метод и е налице строга методология в дадено изследване, толкова по-вероятно е то да отхвърля всякаква ефикасност на хомеопатичните препарати (в сравнение с плацебо). <ref>Linde, K. et al., 1999, [http://www.jclinepi.com/article/S0895-4356(99)00048-7/abstract Impact of Study Quality on Outcome in Placebo-Controlled Trials of Homeopathy], ''Journal of Clinical Epidemiology'', '''52(7)''', 631 – 636</ref> Списанието ''Prescrire —'', единственото медицинско списание, което се издържа само от абонаменти и отказва спонсорства на фармацевтични компании, — редовно публикува изследвания, потвърждаващи липсата на ефикасност на хомеопатичните препарати, като например изследването на Ж. Ж. Олас от 1995 г., което отхвърля ефикасността на хомеопатията, извън патологиите, на които влияе плацебо ефектаефектът. Автори поставят като причина за продължаващата толерантност към хомеопатичните практики нежеланието да бъдат засегнати финансовите интереси на хомеопатичните компании. <ref name="briss">Жан Брисоне, [http://www.book-e-book.com/index.asp?fx=2&p_id=18 Псевдо-медицините: клетва за лицемери] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130726061728/http://www.book-e-book.com/index.asp?fx=2&p_id=18 |date=2013-07-26 }}, септември 2003, Париж, ISBN 2-915312-02-8</ref> В „Псевдо-медицините: клетва за лицемери“ четем: „колкото и да има общопрактикуващи лекари хомеопати, педиатри хомеопати и дори психиатри хомеопати, няма кардиолози-хомеопати. Защо? Без съмнение, защото интересът на един лекар е да запази живота на пациентите си.“ <ref name="briss" />

БазираниОсновавайки се по-скоро на нерационална лична преценка и на неинформираносттанеосведомеността си, отколкото на фактологични данни, немалко лекари в България предписват хомеопатични средства и подведени от тях пациенти им се доверяват. Пациентите, които изберат да използват хомеопатията, а не съвременната медицина и лекарства, рискуват да не получат навременна диагноза и ефективно лечение на сериозни здравословни състояния.<ref name=pmid17285788>{{cite book |last1=Altunc |first1=U. |last2=Pittler |first2=M. H. |last3=Ernst |first3=E. |title=Homeopathy for Childhood and Adolescence Ailments: Systematic Review of Randomized Clinical Trials |journal=Mayo Clinic Proceedings |volume=82 |issue=1 |pages=69 – 75 |year=2007 |pmid=17285788 |doi=10.4065/82.1.69 |quote=However, homeopathy is not totally devoid of risks… it may delay effective treatment or diagnosis}}</ref> Хомеопатията се преподава в различни университети по света, но образователните степени, придобити от студенти, следвали такива курсове, се считатсмятат за ненаучни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nature.com/nature/journal/v446/n7134/full/446352a.html |заглавие=Special Report Degrees in homeopathy slated as unscientific |достъп_дата=26.09.2009 |автор=Jim Giles |дата=21 март 2007 |издател=Nature 446, 352 – 353, doi:10.1038/446352a |език=en }}</ref>.

[[Файл:Beydeman Gomeopatiya vzir.jpg|мини|Картина на Александър Бейдеман от 1857 г., показваща исторически фигури и персонификация на хомеопатията, наблюдаваща бруталността на медицината от 19 век]]

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник [[Самуел Ханеман]] е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. СледСред формите на лечение, използвани по това време, са [[кръвопускане]], прочистване (използването на [[разхлабителни]] или [[клизма|клизми]]), както и лекуването със сложни смеси, като например [[териак]], приготвян от 64 различни субстанции, като [[опиум]], [[Мирово етерично масло|смирна]] и [[змии|змийска]] плът.<ref>{{Cite book | author=Hodgson, Barbara | last=Hodgson | first=Barbara | title=In the Arms of Morpheus: The Tragic History of Morphine, Laudanum and Patent Medicines | publisher=Firefly Books | year=2001 | ID=ISBN 1-55297-540-1 |pages = 18}}</ref><ref>Griffin, J. P., [http://doi.org/10.1111/j.1365-2125.2004.02147.x ''Venetian treacle and the foundation of medicines regulation''] (PDF), ''British Journal of Clinical Pharmacology'' 58:3, стр. 317. {{doi|10.1111/j.1365-2125.2004.02147.x}}</ref> Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход.<ref name=kaufmanm>{{cite book |last = Kaufman |first=Martin |title = Homeopathy in America: The Rise and Fall of a Medical Heresy |publisher=[[The Johns Hopkins University Press]] |date=1 октомври 1971 |isbn=978-0801812385 }}</ref> Макар и практиките на такова лечение да са установени от векове,<ref>{{cite web |url=http://www.queens.cam.ac.uk/Queens/Record/1998/History/Shakespeare2.html |title=Shakespeare and Queens' (Part II) |accessdate=14 октомври 2007 |last=Wright |first=Iaian |publisher=Queens' College Cambridge }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080208233330/http://www.queens.cam.ac.uk/Queens/Record/1998/History/Shakespeare2.html |date=2008-02-08 }}</ref> Ханеман ги отхвърля като нерационални и непрепоръчителни.<ref name="Lasagna">{{cite book | last = Lasagna | first = Louis | title = The doctors' dilemmas | publisher = Collier Books | pages = 33 | url = http://books.google.com/books?id=CiLMdjrSFeEC&pg=PA33&lpg=PA33&dq=hahnemann+purge&source=web&ots=jFxu5xUDAo&sig=1PEUjXN-yruevcw--aZOvqpSJ_E#PPA35 }}</ref> Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и [[витализъм|виталистични]] теории за функционирането на живите системи.<ref name="PANicholls">{{cite book |last=Nicholls |first=Philip A.|title=Homeopathy and the Medical Profession |publisher=Croom Helm Ltd |date=March 1988 |isbn=978-0709918363 }}</ref><ref name="OrganonH">{{cite book |last=Hahnemann |first=Dr Samuel |authorlink=Самюел Ханеман |title=Organon of medicine |date=1818 |location=Leipzig |url=http://homeoint.org/books/hahorgan/orgapref.htm}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.minutus.org/library/article_read.asp?id=13 |title=Appeal to Thinking Philanthropist Respecting the Mode of Propagation of the Asiatic Choler |accessdate=13 август 2007 |last=Hahnemann |first=Samuel |date=1831 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080412124331/http://www.minutus.org/library/article_read.asp?id=13 |date=2008-04-12 }}</ref> По това време витализмът все още е разпространена сред медиците теория.<ref>{{cite book | last = Спангенбърг | first = Рей | coauthors = Даян К. Моузър | year = 2007 | title = История на науката. Том втори | publisher = Рива | location = София | pages = 93 | isbn = 978-954-320-118-1}}</ref>

* '''Ниски дозировки на препаратите''' – колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то.<ref name="hw" /> Затова, както и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:100⁵ (едно към десет милиарда) до 1:100³⁰ (едно към един [[Имена на числата|децилион]]) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).

В хомеопатията се подхожда различно към случаи с остра симптоматика и хронични случаи. Съвременната теория на хомеопатията считасмята, че голям брой хронични заболявания се дължат на психологическия статус, настройка, травми и патология, както и на нерационалния начин на живот<ref>Питър Чапел, Хомеопатия – Практически наръчник, изд. Хемус, София, 2000 г., стр.11, стр13</ref> ''„''Идеята за психоемоционалния произход на хроничните заболявания не е нещо ново и вече се е утвърдила в холистичната медицина''“''<ref>Д-р Раджан Шанкаран, Духът на хомеопатията, изд. Анхира, София, 2001, стр.5, стр.11, стр14-15: </ref>.

Броят молекули от началното вещество, оставащи в крайния продукт при n-кратно разреждане, може да се изчисли по следния начин:<Br>Ако <math>\mathcal{N}</math> е началното количество вещество, то частта от началното вещество, което остава, е <math>{\mathcal{N} \over 100^n}</math>, т.е. след 12 разреждания, или разтвор 12CH, началното количество вещество е разредено <math>1\times10^{24}</math> пъти. Ако началното количество вещество е било един [[мол]], т.е. съдържало е <math>\mathcal{N} = \mathcal{N}_A = 6.02 \times 10^{23}</math> молекули (виж [[Число на Авогадро]]), в разтвор 12CH (такъв, получен след 12 разреждания едно към сто) е вероятно да не е останала дори една молекула от първоначалната субстанция.<Br>Някои хомеопати обясняват лечебния ефект на практически чистия разтворител чрез научно недоказаната<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nature.com/nature/journal/v434/n7030/full/nature03383.html |заглавие= Ultrafast memory loss and energy redistribution in the hydrogen bond network of liquid H2O |достъп_дата=22 януари 2008 |автор=M.L.Cowan et al. |дата=10.03.2005 |формат=pdf |издател=Nature |език=en }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://adsabs.harvard.edu/abs/1988Natur.334..287M |заглавие="High-dilution" experiments a delusion mirror |достъп_дата=22 януари 2008 |автор=J. Maddox; J. Randi, W. W. Stewart|дата=28.07.1988 |издател=сп. Нейчър (Nature) |език=en }}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/science/horizon/2002/homeopathytrans.shtml |заглавие=Homeopathy – the test |достъп_дата=22 януари 2008 |формат=филм на BBC |издател=програма Horizon на BBC |език=en }}</ref><ref>{{cite journal |author=Teixeira1 J, Luzar A, Longeville S. |title=Dynamics of hydrogen bonds: how to probe their role in the unusual properties of liquid water |journal=J. Phys.: Condens. Matter |volume=18 |pages=S2353–S2362 |year=2006 |doi=10.1088/0953 – 8984/18/36/S09}}</ref> [[хипотеза]] за п[[Памет на водата|аметпамет на водата]], т.е. че даден обем вода „помни“ свойствата на веществото, което е било разредено в него.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.newscientist.com/article/dn3817-icy-claim-that-water-has-memory.html |заглавие=Icy claims that water has memory |достъп_дата=22 януари 2008 |автор=Lionel Milgrom |дата=11 юни 2003 |издател=New Scientist |език=en }}</ref><ref>{{Citation |title=Посланията на водата |url=http://www.spiralata.net/voda/vodata.html |accessdate=2008-01-23 |archivedate=2008-01-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080111135804/http://www.spiralata.net/voda/vodata.html }}</ref>. Разликата между метода на Ханеман (CH) и Корсаков (CK) е, че според Ханеман всяко последващо стократно разреждане се прави в нов съд, докато по метода на Корсаков се приема, че когато се изсипе съдържанието на съда в определен за целта друг съд, в първия остава една стотна от разтвора, което означава, че в същия съд можеш да долееш разтворителя за постигане на нов 1/100 разтвор и така n пъти до постигне на желаната бедност. Определено вторият е спестяващ време и по-икономичен, като и при двата на всяко постъпателно разреждане се извършва „динамизация“ с цел „потенциране“.

* '''Динамизация и потенциране''': Между всяко стократно разреждане се извършва „динамизация“ – разтворът се разтръсква в предварително зададено направление често, а и според оригиналните инструкции на Ханеман при всяко тръскане разтвораразтворът се удря в полуеластичен предмет. Това би трябвало да доведе до процес, наречен „потенциране“. По този [[Алхимия|алхимичен]] начин според представите на хомеопатията лекарствените ефекти на разтвора се усилват и колкото по-разреден е разтворът, толкова по-силен е ефекътефектът от него.

За ефекта от нея има научни проучвания в различни сфериобласти, но резултатите са противоречиви. Правени са изследвания в областта на оториноларингологията, урологията, нефрологията, общата медицина и много други медицински специалности <ref>[http://www.homeopathybg.org/News/albena2006/Resumees_Albena2006.html#R05 Научни резюмета по хомеопатия]</ref>.

Лондонският хомеопатичен колеж основно благодарение на усилията на Питър Чапел (който работи за популяризирането на хомеопатията в Източна и Централна Европа след [[10 ноември 1989|промените]] и до 1999 г.) започва лекции върху хомеопатията и води курсове с лектори предимно от [[Англия]] (също и [[Австралия]]) още от [[1992]] г. LCCH са последователи на [[ханеман]]овата традиция в хомеопатията. „Боарон“ навлиза в България през 1996 г. и започва провеждане на курсове по подобие на Центъра за обучение и разпространение на хомеопатията във Франция <ref>[http://forummedicus.com/archives/all-publications/1543 Горещи точки в имуноалергичната патология]</ref>.

Като страна по провеждането на курсове съвместно с ''LCCH'' е организацията „[http://www.bghomeopathy.org/bg/about_bg.php Хомеопатично общество България]“, а работата с курсове и препарати на „Боарон“ – „Боарон България“ и [http://www.bmho.bg Българската медицинска хомеопатична организация], асоцииран член на [[Български лекарски съюз|Българския лекарски съюз]]. ХО и ''LCCH'' провеждат семинарите обикновено в планинските области на България, докато „Боарон България“ предпочита за място за провеждане на своите конференции курорта Албена. Паралелно освенОсвен Хомеопатично общество България са създадени още множество организации и обучителни центрове по класическа хомеопатия, като център „Анхира“, „ХомеоХелп“ и други, свързани по един или друг начин с ХО и ''LCCH''. Тъй като целта на ''LCCH'' е основно популяризирането и въвеждането на хомеопатията и неговата работа извън Великобритания има предимно временен характер, постепенно при провеждането на съвместни курсове и обучения по хомеопатия от ХО и ''LCCH'' се включват все повече български хомеопати, като в определен момент ХО продължава да работи самостоятелно.

Тъй като в България школите на практикуващите хомеопатия са две – класическа хомеопатия и хомеопатия на „смесените лекарства“ (Боарон), реакцията на хомеопатите от първата школа е естествено негативнаотрицателна по отношение на закона (виж по-горе принципи на хомеопатията), като законът е приеман като „лош, защитаващ строго корпоративни интереси, неподложен на дискусия“ <ref>[http://homeohelp.eu/homeopatiya-za-vsichki/dajdzhest/82-edin-losh-zakon.html Един лош закон], ХомеоХелп</ref>.

Според данни на ХО България в Европа хомеопатията се практикува от приблизително равен брой хомеопати нелекари и хомеопати медици, като в отделните държави съотношението е различно. В Европа има само три държави (Австрия, Франция, Люксембург), в които се забранява със закон практикуването на хомеопатията от нелекари, като с приемането на закона България става четвъртата страна, приела подобни рестриктивниограничителни законови мерки, където след влизането в сила на новия Закон за здравето право на хомеопатична практика ще имат само лекари и стоматолози <ref>[http://www.bghomeopathy.org/bg/world_bg.php Хомеопатията по света и у нас], ХО – България</ref>.

* Хомеопатичният преглед / Хомеопатичното интервю представлява разширено интервю, като се задават различни въпроси, които при класическата хомеопатия целят намирането на симилимума, или цялостната картина на пациента, а при други хомеопатични практики целят да се изясни личната (индивидуална) „реактивност“ на пациента. При практиките със „смесени лекарства“, за да се изясни по-пълно неговата индивидуална реактивност, се събират данни и за особеностите на неговия характер, за поведението му, за склонността да боледува от едни или други заболявания и др. Според класическата хомеопатия характерът, индивидуалната история, и емоционална, съставляват цялост със симптомите, продиктувани от влошавания, които са характерни за индивидуалността на пациента – тези влошавания трябва да бъдат излекувани с хомеопатичното лекарство. При „смесените лекарства“ обаче се лекуват само отделните симптоми, като изборът на лекарство е подпомаган от общата картина. Някои школи на смесени лекарства извън България също практикуват същински холистичен подход.

Хомеопатията не се подкрепя от модерните научни изследвания. Крайните разреждания, използвани при приготвянето на хомеопатичните препарати, обикновено не съдържат нищо от активния компонент (няма [[атом]]и, [[молекула|молекули]] или [[йон]]и) <ref name=Teixeira>{{cite journal |author=Teixeira J |title=Can water possibly have a memory? A sceptical view |journal=Homeopathy: the journal of the Faculty of Homeopathy |volume=96 |issue=3 |pages=158 – 162 |year=2007 |doi=10.1016/j.homp.2007.05.001}}</ref><ref name=Milgrom>{{cite journal |author=Milgrom LR |title=Conspicuous by its absence: the Memory of Water, macro-entanglement, and the possibility of homeopathy |journal=Homeopathy: the journal of the Faculty of Homeopathy |volume=96 |issue=3 |pages=209 – 19 |year=2007 |pmid=17678819 |doi=10.1016/j.homp.2007.05.002}}</ref>. Идеята, че биологичен ефект може да бъде предизвикан от хомеопатичните препарати, е в несъответствие с наблюдаваните експерименти на [[доза]]-ефект <ref name=Levy>{{cite journal |author=Levy G |title=Kinetics of drug action: an overview |journal=J. Allergy Clin. Immunol. |volume=78 |issue=4 Pt 2 |pages=754 – 61 |year=1986 |pmid=3534056}}</ref>. Предложеното решение на този проблем от хомеопатията, че [[вода]]та запазва своята „памет“ или „вибрациите“ на разреденото вещество, са в противоречие със законите на физиката и химията <ref name=Teixeira/>. В проведени клинични проучвания не е доказан ефект от хомеопатичен препарат, надхвърлящ контролния [[плацебо ефект]] <ref name=Sbarrett>{{cite web |url=http://www.quackwatch.org/01QuackeryRelatedTopics/homeo.html |title=Homeopathy: The Ultimate Fake |accessdate=25 юли 2007 |last=Barrett |first=Stephen |date=28 декември 2004 |work=National Institutes of Health |publisher=[[Национален център по допълваща и алтернативна медицина на САЩ]] }}</ref><ref name=dynam>{{cite web|url=http://altmed.creighton.edu/Homeopathy/philosophy/dilution.htm|title=Dynamization and Dilution |accessdate=24 юли 2007 }}</ref>, където подобрението в състоянието на пациента се базира единствено на вярата, че лечението работи. <ref>{{cite journal |author=Ernst E |title=Placebo: new insights into an old enigma |journal=Drug Discov. Today |volume=12 |issue=9 – 10 |pages=413 – 8 |year=2007 |pmid=17467578}}</ref> Въпреки това се появяват и инцидентни проучвания, даващи маргинална лечебна стойност на хомеопатични препарати. Резултатите от тях са опровергани от научната общност<ref>Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48, S17-S18</ref><ref>Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50, S47-S48</ref><ref name="CR">{{cite book |url =http://www.consumerreports.org/cro/health-fitness/drugs-supplements/headon-9-07/overview/0709_headache_ov_1.htm |title =ConsumerReportsHealth.org |chapter=HeadOn: Headache drug lacks clinical data |accessdate =25 март 2009 |publisher =[[Consumers Union]]}}</ref><ref name="randi06">{{cite book |url =http://www.randi.org/jr/2006-07/072806academic.html#i15 |chapter=Analysis of Head On |title =James Randi's Swift |accessdate =2006-07-27}}</ref>.

През 1987 година [[Жак Бенвенист]] публикува статия, а ограничен брой други изследователи от [[Национален център за медицински изследвания на Франция|Френския национален център за медицински изследвания]] за кратко поддържат твърденията му, че е доказал експериментално наличието на въздействие на един-единствен хомеопатичен разтвор на антиимуноглобулин Е върху биологична система, и по-точно Basophil granulocyte – вид бяло кръвно тяло. Финансирането на научното звено около Бенвенист е предоставено от хомеопатичната компания „Боарон“, което само по себе си поставя под съмнение непредубеденостнепредубедеността на експеримента. Впоследствие се доказва, че механизмът, по който са фалшифицирани резултатите, е манипулиране на статистическите резултати с цел отхвърляне на крайно „нежелателните“ и подсилване на „изгодните“ данни. <ref name="nytimes">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=940DE7DC1139F934A15754C0A96E948260&sec=&spon=&pagewanted=1 |заглавие=Water That Has a Memory? Skeptics Win Second Round |достъп_дата=19.03.2008 |автор=Walter Sullivan |дата=27 юли 1988 |издател=New York Times |език=en }}</ref>.

Хомеопатичните продукти съдържат само вода и/или алкохол, поради което като цяло се смятат за безопасни. В много редки случаи съдържат други вещества. В един такъв случай хомеопатична компания предлага капки за нос ''Zicam'' с високо съдържание на цинков глюконат (разреден в съотношение 1:100 или „2X“), за които употребилите ги твърдят, че са предизвикали пълна загуба на обоняние.<ref>{{цитат уеб|url=http://www.homeowatch.org/legal/zicam.html |заглавие=Zicam Marketers Sued |достъп_дата=19.03.2008 |издател=Homeowatch.org}}</ref>. През 2006 г. в 340 такива случая са достигнати извънсъдебни споразумения на обща стойност 12 милиона долара.<ref>{{цитат уеб |url=http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/01/30/AR2006013001240.html |заглавие=Paying through the Nose |достъп_дата=25 октомври 2007 |автор=Boodman, S. |дата=31 януари 2006 |издател=[[Вашингтон Поуст]]}}</ref>

Съществуват случаи на отравяне с Арсенарсен вследствие на употреба на арсенсъдържащи хомеопатични препарати.<ref name="pmid14705842">{{cite book |last1=Chakraborti |first1=D |last2=Mukherjee |first2=SC |last3=Saha |first3=KC |last4=Chowdhury |first4=UK |last5=Rahman |first5=MM |last6=Sengupta |first6=MK |title=Arsenic toxicity from homeopathic treatment |journal=Journal of toxicology. Clinical toxicology |volume=41 |issue=7 |pages=963 – 7 |year=2003 |pmid=14705842 |doi=10.1081/CLT-120026518}}</ref>