Берилий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Thepuglover (беседа | приноси) м . |
Thepuglover (беседа | приноси) Разширена е статията. |
||
Ред 122:
Представлява устойчив на корозия, сребристобял метал, срещан главно в берил и се използва при рентгеновите стъкла и при производството на сплави. Силно токсично вещество.
==
Съдържащите берилий скъпоценни камъни берил, смарагд, изумруд, аквамарин и други, са известни на човечеството от дълбока древност.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=215 – 218}}</ref> Изследванията на химичния състав на скъпоценните камъни от тази група започват през края на 18 в. с настъпването на химико-аналитичния метод. Така френският химик Никола Луи Воклен през 1798 г. успява да отличи BeO от Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>, благодарение на различието в поведението им по отношение на основите.
Елементът първоначално е наречен „глицин“ поради сладкия вкус на негова сол. По-късно Мартин Клапрот установява, че солите на [[Итрий|итрия]] имат същия вкус и той предлага съвременното му наименование – берилий и знак Be, тъй като най-разпространената руда на елемента е берил.
След 30 години [[Фридрих Вьолер]] и А. Бюси отделят чист берилий чрез взаимодействие на метален [[калий]] с берилиев дихлорид, но берилият все още съдържал примеси. След още около 70 години П. Лебо получава чист берилий чрез електролиза на натриево-берилиев флуорид.<ref name=":0" />
== Разпрострарение ==
Берилият е един от слаборазпространените елементи в земната кора. Съдържанието му е 2,6.10<sup>-4</sup>% и е на около 47-о място по разпространение сред елементите.<ref name=":0" /> Среща се като незначителна част от около 30 минерала, но сериозно икономическо значение има берилът.
== Физични свойства ==
Берилият е метал със светлосив цвят, образуващ хексагонални плътноопаковани кристали. Той много лек и с една от най-високите температури на топене при леките метали. Температурата му на топене е 1287°C, а тази на кипене – 2969°C. Модулът му на еластичност е с една трета по-голям от този на стоманата. Берилият е топлопроводим и диамагнитен.
Чистият берилий е много твърд, но неговата твърдост е съпътствана с трошливост.<ref name=":0" />
Атомната му маса е 9,01218 [[единица за атомна маса|u]].
=== Изотопи ===▼
Берилият се състои само от един сатбилен изотоп <sup>9</sup>Be, синтезиран при х-процес. Това е единственият елемент с четен пореден номер и само един изотоп. Изследвани са 8 изкуствено създадени радиоактивни изотопа.
Радиоактивният <sup>7</sup>Be се образува в резултат на ядрени реакции на космическите лъчи с кислорода и азота от атмосферата, в резултат на което негови следи се откриват в дъждовната вода.<ref name=":0" />
<sup>10</sup>Be също се образува при взаимодействието на космическите лъчи с кислорода и азота от атмосферата. Като преминава в морската вода се отлага заедно с дънните морски утайки и в ледниците.<ref name=":0" /> Там неговото количество намалява с възрастта на тези отлагания, което служи за тяхното датиране.<ref name=":0" />
На ядрената реакция <chem>^9Be + ^4He -> ^12C + n</chem> е основан един от най-разпространените лабораторни методи за получаване на неутрони, при което прах от метален берилий или негови соли се смесват с излъчватели на α-частици от радий, полоний, америций или актиний.<ref name=":0" />
== Химични свойства ==
{{раздел-мъниче}}
Берилият е най-лекият елемент на 2-ра група. Електронната структура на берилия е K'''2''s<sup>2</sup>''''', съответстваща на двувалентен елемент и прибавя се един 2''s'' електрон спрямо [[Литий|лития]]. Той е типичен амфотерен елемент, но металните му свойства преобладават.<ref name=":0" />
Берилият не взаимодейства с водород и вода поради недостатъчна химическа активност. Образува съедниения с халогените, сярата и въглерода, като най-голямо значение имат неговия хлорид и флуорид, използвани в процеса на преработка на неговите руди. Разтваря се във всички минерални киселини, с изключение на азотната, тъй като го предпазва оксидна корица.<ref name=":0" /> Берилият е много устойчив на корозия. Той се покрива с тънък оксиден слой при взаимодействие с кислорода от въздуха, предпазващ го от по-нататъчно действие на кислорода до 800°С, след което става окисление в дълбочина. При температура 1200°С металният берилий се окислява до BeO във вид на бял прах.<ref name=":0" />
Измества магнезия от всичките му съединения.
Свързва се много здраво с нуклеиновите киселини.
== Съединения ==
{{раздел-мъниче}}Берилиевият оксид (BeO) е амфотерен оксид. Има висока температура на топене – 2570°С, голям коефициент на топлопроводност и голяма инертност към разтопени метали и соли. Това го прави подходящ за изработването на тигли за отливане, стени на топлоотделящи елементи за ядрени реактори и други.<ref name=":0" />
Берилиевият оксид (BeO) е амфотерен оксид. Съответства му амфотерният дихидроксид Be(OH)<sub>2</sub>.▼
▲
▲== Изотопи ==
== История на изследванията ==
Line 150 ⟶ 168:
== Производство ==
{{раздел-мъниче}}
Сериозно икономическо значение има берилът. Неговите хлорид и флуорид са използвани в процеса на преработка на неговите руди.
== Приложение ==
{{раздел-мъниче}}
Металният берилий, като най-лек здрав метал, има малка поглъщаща способност на рентгенови и нискоенергитични γ-лъчи, поради което се използва във вид на фолиа, тънки до 6 µm, за прозорци на детектори за нискоенергитични γ-лъчи и на рентгенови лъчи за спирачно лъчение.<ref name=":0" />
Берилиевият бронз се поддава добре на механична обработка. Сплави на берилия с магнезий, алуминий, титан и други метали имат голямо значение за авиационната промишленост и ракетостроенето.<ref name=":0" />
== Биологични ефекти ==
{{раздел-мъниче}}
Берилият на прах е [[канцероген]]ен и може да причини белодробно заболяване.
Много от берилиевите съединения са отровни и могат да са причина за възпалителни процеси по кожата.<ref name=":0" />
Летливите (и разтворими) съединения на берилия, включително и прахът, съдържащ берилий или берилиеви съединения, са високотоксични. За въздуха пределно допустимата концентрация (ПДК), преизчислена за берилий, възлиза на 0,001 mg/m³. Берилият има ярко изразено алергично и карциногенно действие.<ref name="БМЭ-3изд-ТОМ-3">{{cite book|last= Орлова А. А., Толгская М. С., Чумаков А. А., Крылова А. Н., Максимюк Е. А |first=|editor=главен ред. Б. В. Петровский|title=[[Голямата медицинска енциклопедия]] (в 30 тома)|url=|accessdate=1 юни 2018|edition=3 издание|volume= 3. Беклемишев – Валидол [http://бмэ.орг/index.php/Категория:Том_3 ''(Беклемишев – Валидол)'']|year=1976|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 69 – 71. – 584 с|chapter= Берилий ''(Бериллий)'' |chapterurl=http://бмэ.орг/index.php/БЕРИЛЛИЙ }} ''{{икона|ru}}'' </ref>. Ако се вдишва, може да се развие сериозно професионално заболяване – берилиоза.
| |||