Катарство: Разлика между версии

Католическата църква, разтревожена от разпространението на учението, [[Отлъчване от църквата|отлъчва]] катарите на един събор в Тулуза. Свети [[Бернар от Клерво]] проповядва сред тях, за да ги върне в правия път. Съборът в Лион през 1163 г. и [[Трети латерански събор|третият латерански събор]] през 1179 г. също ги заклеймяват, но без особени резултати. Накрая църковните власти и светските владетели се обединяват срещу катарската доктрина. Папа [[Инокентий III]] (1198 – 1216) се опитва да застави Раймон VI, [[Графство Тулуза|граф на Тулуза]], да потуши ереста, но не успява. [[Папски легат|Папският легат]], изпратен с тази мисия, е убит през януари 1208 г. и се смята, че графът не е бил безучастен. Срещу еретиците е свикан [[Албигойски кръстоносен поход|Албигойският кръстоносен поход]] и хилядна кръстоносна армия, предвождана от барони от Северна Франция, в продължение на 20 години опустошава Тулуза и Прованс и сее смърт не само сред катарите, но и сред католиците. По-ефективни се оказват преследванията от страна на френския крал [[Луи IX]], който с помощта на зараждащата се [[Инквизиция]] сломява окончателно съпротивата на катарите. Катарските крепости падат една по една. Твърдината [[Монсегюр]] близо до Пиренеите издържа девет месеца на непрекъсната обсада преди да бъде превзета през март 1244 г. Последно малката, изолирана и пренебрегвана крепост Керибюс, бързо пада през август 1255 г. Катарите преминават в нелегалност и много французи бягат в Италия, където преследването е по-слабо. Ереста изчезва окончателно през 15 век<ref name="EB"/>.