Димитър Ляпов: Разлика между версии

Димитър Ляпов е роден през 1870 година в [[костурско]]то село [[Бобища]], тогава в Османската империя, днес в Гърция.<ref name="ИИ 2">{{cite journal | last = Думевъ | first = Велко | authorlink = Велко Думев | coauthors = | year = 1941 | month = | title = † Димитъръ Ляповъ Гуринъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = | volume = XIII | issue = 3 (123 | pages = 2 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_13_issue_3.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Псевдонимът ''Гурин'' произхожда от дървесния вид [[горун]], вид дъб. Фамилното име ''Ляпов'' произлиза от думата ''леп'' - ''хубав''. Завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] с петия випуск в учебната 1889 - /1890 година.<ref name="Кандиларовъ 90">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=90 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="ИИ 2"/> В 1891 - 1892 година е учител в [[Цариградска българска духовна семинария|Българското духовно училище]] в [[Цариград]], като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във [[Фенер (квартал)|Фенер]].<ref>Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.</ref> Също така Ляпов става секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в града и в 1894 година основава [[Цариградски революционен комитет|Цариградския революционен комитет]], чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]“. На [[Трети македонски конгрес|Третия македонски конгрес]] през ноември 1896 година е избран за член на Комитета.<ref>{{Николов|95}}</ref> Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи [[Васил Радославов]]. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.

След войните Ляпов е член на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] в 1934 година е затворен в лагер в Айтос. Умира на 19 февруари 1941 година в София.<ref>{{Citation |title=Билярски, Цочо. „Два документа на цариградските българи, свързани с посещението на княз Фердинанд I в Цариград през 1896 година“ |url=http://balder.prohosting.com/asen/fer.htm |accessdate=2008-05-28 |archivedate=2008-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080820015853/http://balder.prohosting.com/asen/fer.htm }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/sr2/sr2_5.html Радев, Симеон. „Това, което видях от Балканската война“]</ref><ref>{{Пелтеков|266}}</ref> Устроено му е тържествено погребение.<ref name="ИИ 2"/>