Йоанис Колетис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Редакция без резюме
 
Ред 11:
 
== Биография ==
Йоани Колети е по произход [[армъни|арумъни]]н<ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 87</ref>.
 
Колети произхожда от заможно семейство и е родом от село [[Сирако]]. Учи [[медицина]] в няколко университета в Италия, включително и в [[Пиза]], където се присъединява към тайното общество на [[карбонари]]те. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94</ref>
Ред 19:
Влиза в сблъсък с политиката на Августин Каподистрия и успява със серия процедурни хватки и маневри да спечели властта в страната посредством петчленен [[административен комитет на Гърция]] от април 1832 г. (в който е решителна опозиция), прераснал по-късно в седемчленен такъв, в който обаче неговите хора вече имат мнозинство и налагат своите виждания. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94</ref>
 
[[Георги Раковски]] търси в Гърция по онова време именно КолетиКолетис за [[логистика]] на своите общобалкански планове за освобождение<ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94</ref>.
 
== Идеята на КолетиКолетис ==
Изнася реч в гръцкото национално събрание от 14 януари 1844 г., с която дава отглас на израза „[[мегали идея]]“. В тази реч е споменат като потърпевш от новата гръцка политика [[Хаджи Христо Българин]], председател на [[Трако-славяно-български комитет]].<ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71; Колети никога не е крил пробългарския си пресантимант.</ref> В основата на вътрешнополитическия конфликт е оземляването на етерохтонистите, като се замисля даването на земя в [[Акарнания]] на [[българи]], [[албанци]], [[сулиоти]] и [[власи]] през 1843 г.<ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71</ref>