== Биография ==
Роден е на 28 октомври 1933 г.година в [[Петрич]]. През 1952 г.година завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г.година във вестник „[[Пиринско дело]]“ се отпечатва първото му стихотворение.<ref name="24chasa.bg">Пенчо Ковачев, [https://www.24chasa.bg/novini/article/5570451 „Три жени – Снежана, Петя и Романьола, са музите на Евтим Евтимов“], в. „24 часа“, 10 юни 2016 г.</ref> От 1953 г.година сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 1958 и 1960 – 1962 ггодина. Секретар е на градското читалище „[[Народно читалище „Братя Миладинови – 1914“|Братя Миладинови]]“ от 1962 до 1965 ггодина. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „[[Народна младеж]]“ (до 1984 г.година). Едновременно с това до 1975 г.година е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г.година е главен редактор на вестник „[[Литературен фронт]]“. От 1989 до 1991 г.година е главен редактор на списание „Родолюбие“.
[[Файл:Evtim Evtimov and Romanyola Miroslavova memorial plaque, Sofia.jpg|мини|260п|Паметна плоча на Евтим Евтимов и [[Романьола Мирославова]] на дома им на ул. „Дукатска планина“ № 21А, София]]
Умира на 8 юни 2016 г.година в София, в болница след тежко боледуване.<ref>[http://afish.bg/news/item/436-posledno-sbogom-na-evtim-evtimov.html „Последно сбогом на Евтим Евтимов“], Afish.bg, 8 юни 2016 г.</ref><ref>Виктория Ташкова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1581744 „Почина големият български поет Евтим Евтимов“], Дарикнюз, 8 юни 2016 г.</ref>
== Творчество ==
Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети от края на XX - началото на XXI век, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.
Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ ([[ФСБ]]), „Ако ти си отидеш за миг“ („[[Импулс (група)|Импулс]]“), „Грешница на любовта“ ([[Лили Иванова]]), „Горчиво вино“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]], [[Веселин Маринов]]) и „Обич за обич“ ([[Деян Неделчев]], [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]).<ref>[http://www.dnevnik.bg/v_pamet/2016/06/08/2773679_pochina_poetut_evtim_evtimov/ „Почина поетът Евтим Евтимов“], dnevnik.bg, 8 юни 2016 г.</ref>
=== Химн на МВР ===
През 2010 г.година пише текста на песента „[[Нашата полиция]]“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на [[Министерство на вътрешните работи|Министерството на вътрешните работи]].<ref>{{cite web | publisher = News.bg | year = 2010 | url = http://news.ibox.bg/news/id_1915002244 | title = Веско Маринов подари попфолк химн на МВР | accessdate = 8 юли 2010 | ref = harv}}</ref><ref>{{Citation |title=Веселин Маринов – Нашата полиция, химн на МВР |url=http://tekstove.info/browse.php?id=32060 |access-date=2015-11-05 |archivedate=2015-12-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151222122302/http://tekstove.info/browse.php?id=32060 }}</ref><ref>[http://m.vesti.bg/bulgaria/politika/mvr-veche-si-ima-himn-3103871 „Веселин Маринов направи химн на МВР“], vesti.bg, 5 юли 2010 г.</ref> „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики.<ref>Екатерина Терзиева, [https://m.24chasa.bg/Article/537125 „Калуди: Химн на МВР? Пълна простотия, Веско (Интервю с Калуди Калудов)“], в. „24 часа“, 7 юли 2010 г.</ref> Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента. <ref>[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Евтим%20Евтимов%20Гордея%20се%20с%20„Нашата%20полиция” „Евтим Евтимов: Гордея се с „Нашата полиция“], БГестрада, интервю на Лео Богдановски за вестник „Телеграф“, 7 август 2010 г.</ref> В интервю от 2010 г.година на въпроса дали съжалява, че е написал текста на песента, поетът заявява: {{цитат|''В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение – скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я е натрапвал.''<ref>[https://archive.is/Z3CY5 „Евтим Евтимов в интервю за „Труд“ от 2010 година: „В живота си за нищо не съм съжалявал“], в. „Труд“, интервю на Валентина Петкова, 8 юни 2016 г.</ref>}}
== Награди ==
* Във връзка с 24 май през 2006 г.година е [[Носители на орден „Стара планина“|удостоен]] с орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]] от президента [[Георги Първанов]].<ref>Указ № 220 Обн. ДВ., бр.44 от 30 май 2006 г.</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=65162 | заглавие =Президентът връчи 20 ордена за 24 май | издател =Darik News | дата =23 май 2006| език-скрит =1 | език = }}</ref>
* През 2009 г.година е удостоен с националната литературна награда за [[поезия]] [[Никола Фурнаджиев (награда)|„Никола Фурнаджиев“]], връчвана от [[Община Пазарджик]] за цялостно литературно творчество, постижения и национален принос в поетическия жанр.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.libpz-bg.com/ | заглавие =Национални литературни награди на Община Пазарджик | издател =Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ | език-скрит =1 | език = }}</ref>
== Библиография ==
== Памет ==
През 2020 г.година на негово име кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“.<ref>[https://impressio.dir.bg/bukvi/margarita-petkova-e-parviyat-nositel-na-nagradata-evtim-evtimov Маргарита Петкова е първият носител на наградата „Евтим Евтимов“], impressio.dir.bg, 8 септември 2020.</ref><ref>[https://bnt.bg/news/margarita-petkova-e-parviyat-nositel-na-novouchredenata-nagrada-evtim-evtimov-v270694-282298news.html Маргарита Петкова е първият носител на новоучредената награда „Евтим Евтимов“], БНТ, 16 септември 2020.</ref>
На 24 май 2021 г. на градския площад в Петрич тържествено е открит паметник на Евтим Евтимов, дело на скулптора Евгени Гоцков.<ref>[http://focus-news.net/news/2021/05/24/2872101/v-petrich-be-otkrit-pametnik-na-poeta-evtim-evtimov.html В Петрич бе открит паметник на поета Евтим Евтимов], focus-news.net, 24 май 2021.</ref>
|