Крък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Ред 36:
Площта на острова е 405,78 km²<ref name="stat">[http://www.dzs.hr/Hrv_Eng/ljetopis/2005/01-tab.pdf Централно бюро по статистика на Хърватия]</ref>, колкото (по официални данни от Централното бюро по статистика на Хърватия) е и на съседния о. [[Црес]]. Трудно е да се определи кой от тях е по-голям предвид удивително близките данни от измерванията на площта им, както и заради неточността при измерване, породена от изрязаната брегова линия, която при това постоянно сменя очертанията си. По някои данни Крък има площ около 408 km² и все пак е малко по-голям от Црес. Има триъгълна форма с дължина от север-северозапад на юг-югоизток 38 km и ширина до 21 km. Затваря от югоизток [[Риекски залив|Риекския залив]]. На запад протока Кварнерич го отделя от остров [[Црес]], а на изток Подгорския проток – от континента. На югозапад от него е разположен малкия остров Плавник, а на югоизток – остров Първич. Релефът на северозапад представлява хълмиста равнина, а на югоизток – ниски възвишения с максимална височина връх Обзова 568 m. Изграден е основно от варовици, мергели, пясъчници и флишеви скали, в които широко разпространение имат карстовите формина релефа. Климатът е средиземноморски. Отделни участъци са заети от вечнозелни храсти, борови и дъбови гори. Отглеждат се лозя, маслини и цитрусови култури.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article066467.html «Большая Советская Энциклопедия» – Крк, т. 13, стр. 459]</ref>
 
Населението на острова е 17 860 души (2001).<ref name="stat" /> В най-тясната част на Подгорския проток е построен Кръкският мост (дълъг 1430 m), открит за експлоатация през 1980 г. Островът е свързан чрез редовни [[ферибот]]ни линии с островите Црес (Валбиска – Мераг) и Раб (Башка – Лопар). На острова има летище, обслужващо също и разположения на материка град [[Риека]]. Най-големите селища са градовете [[Крък (град)|Крък]] (5491 жители), Омишал (2998), Малинска Дубашница (2726), Пунат (1876), Добрин (1970), Башка (1554), Връбник (1245).
 
== Източници ==