Брач: Разлика между версии

Площта му е 394,57 km², дължина от запад на изток – 40 km, широчина до 12 km. Брегова му линия е 175.1 km. Остров Брач е трети и по население, след [[Крък]] и [[Корчула]]. На Брач се намира най-високият връх на [[Далматински острови|Далматинските острови]] – Видова гора (780 m). На север Брачкия проток го отделя от континента, на юг Хварския проток – от остров [[Хвар]], а на запад тесен (770 m) проток – от по-малкия остров [[Шолта]]. Бреговата му линия е силно разчленена от множество малки заливчета и дълги и тесни полуостровчета между тях. Релефът на острова представлява варовиков хребет с височина до 780 m (връх Видова гора), стръмно спускащ се на юг към морето. Северните му склонове са полегати и терасирани. Широко разпространение имат карстовите форми на релефа. Преобладават вечнозелените средиземноморски гори и храсти. По ниските части на склоновете и в долините се отглеждат лозя и маслини. Основните селища са Супетар и Пучишче на северния, Милна на западния и Бол на южния бряг.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article005298article001198.html «Большая Советская Энциклопедия» – Брач, т. 4, стр. 14]</ref>

Остров Брач е заселен още в [[неолит]]а. През [[4 век пр.н.е.]] е колонизиран от [[Древна Гърция]], а през [[3 век пр.н.е.]] става владение на [[Римската република]]. През 8 век е населен от [[неретляни]]те и става част от [[Пагания]], след което дълго време е под контрола на хърватските князе на [[Сплит]] и [[Омиш]] (вторите са от известния род [[Качичи]]<ref>Majnarić, Ivan (2005), "Kačići"</ref>). През 13 век е под властта на [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]], а от 15 век (1420 г.) преминава под [[юрисдикция]]та на [[венецианската република]]. В края на 18 век, след кратко немско и френско владение, преминава под властта на [[Австрийската империя]] от 1815 г., като през 1807 г. край острова се крайцерова ескадрата на адмирал [[Фьодор Ушаков]]. През 20 век е обект на известния [[спор за Далмация]].