Ад: Разлика между версии

В каноничните текстове от [[Стария завет]] практически отсъства понятието ад, както то се разбира по-късно. В тях се споменава думата „[[шеол]]“, превеждана в по-късните преписи като „преизподня“, „гроб“ ([[Битие (Библия)|Битие]] 37:35, [[Книга на Йов]] 7:9, [[Псалтир|Псалм]] 6:6; [[Притчи Соломонови]] 30:16 и др.).<ref> ([[Битие (Библия)|Битие]] 37:35, [[Книга на Йов]] 7:9, [[Псалтир|Псалм]] 6:6; [[Притчи Соломонови]] 30:16</ref> Тази дума се среща и в [[Нов завет|Новия завет]], но там адът е представен по-скоро като усещане, описван е по-скоро вътрешно (като изживяване), а не външно (като зрелище). В [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]] споменаването на ада винаги завършва с думите: ''„Там ще има плач и скърцане със зъби“''. Пребиваването в ада се възприема не толкова като вечен живот, прекаран в болка и страдание, а като мъката на вечната смърт.

Паралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение в [[апокриф]]ите и [[фолклор]]а. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от II век („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (II–VII – V в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, устите на лъжесвидетелите са пълни с огън, ленивците лежат в огнени легла, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии, преминаващи през телата им и т.н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в деня на Страшния Съд, което е втората, вечната смърт. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.

* [[Тартар]]