Евтропий (консул 387 г.): Разлика между версии

м
форматиране
м (Бот: Козметични промени)
м (форматиране)
 
{{Личност|историкримлянин
| описание = римски политик и историк
| име = Евтропий
| портрет =
| портрет-описание = римски историк
| род =
| роден-място =
| починал-място =
}}
 
'''Евтропий''' ({{lang|la|Eutropius}}; † [[390]] г.) е [[Римска империя|римски]] политик и [[историк]] от [[4 век]].
 
Евтропий е ''magister epistularum'' при император [[Констанций II]]. През 363 г. участва в [[Сасанидско царство|персийския поход]] на император [[Юлиан Апостат|Юлиан]]. При [[Валент (Римска империя)|Валент]] служи като ''magister memoriae''. През 380 г. е [[преториански префект]] на [[Илирия]] и през 387 г. [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с император [[Валентиниан II]].
 
Евтропий пише на [[латински]] ''Breviarium ab urbe condita'' в 10 кратки книги по времето на Валент. Произведението е за [[Древен Рим|римската история]] от митичното създаване на [[Рим]] през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.). Евтропий използва за произведението си [[Livius Epitome|''Livius Epitome'']] на [[Тит Ливий]], [[Светоний]], [[Полибий]] и личните си наблюдения. През 380 г. произведението е преведено на гръцки. Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на [[Epitome de Caesaribus|''Epitome de Caesaribus'']] и [[Historia Augusta|''Historia Augusta'']]. [[Йероним]], [[Касиодор]] и [[Йорданес]]. [[Павел Дякон]] и [[Ландулф Сагакс]] продължават ''Breviarium'' в [[средновековие]]то (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.
През 380 г. е [[преториански префект]] на [[Илирия]] и през 387 г. [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с император [[Валентиниан II]].
 
Евтропий пише на [[латински]] ''Breviarium ab urbe condita'' в 10 кратки книги по времето на Валент.
 
Произведението е за [[Древен Рим|римската история]] от митичното създаване на [[Рим]] през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.).
 
Евтропий използва за произведението си [[Livius Epitome]] на [[Тит Ливий]], [[Светоний]], [[Полибий]] и личните си наблюдения.
 
През 380 г. произведението е преведено на гръцки.
 
Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на [[Epitome de Caesaribus]] и [[Historia Augusta]]. [[Йероним]], [[Касиодор]] и [[Йорданес]]. [[Павел Дякон]] и [[Ландулф Сагакс]] продължават ''Breviarium'' в [[средновековие]]то (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.
 
== Външни препратки ==