Беседа:Битка при Одрин (1205): Разлика между версии

:: Това наистина е учудило и съвременниците, които описват събитията, но е станало. Все пак тези хиляди жители на столицата не са били войници, и след ожесточената битка латинците са успели да превземат града. По-късно те започват да завоюват градове и области "на парче". Ние си представяме, че една държава при нападение отвън има някаква единна реакция. тогава съвсем не е било така - всеки град, всяка област и местен управник са реагирали различно - едни са се биели, други са се покорявали, трети са бягали. Все пак латинците завземат само част от територията на Византия - останалите части се съпротивляват, както е известно. Системата за рекрутиране при Калоян е друга - един силен владетел (известен междувпрочем с жестокостта си) е можел да "изстиска" всичко от подвластните си земи и да застави всеки местен феодал да доведе максимум хора. А освен това е разполагал със значителен контингент наемници. Въпреки всичко когато българите достигат до кръстоноския стан под Одрин латинците вече се готвят за нова битка, тъй като някои оцелели (явно има измъкнали се от засадата)вече са достигнали лагера и са съобщили за поражението. Българите приближават лагера и тогава кръстоносците излизат и се построяват за бой пред лагера, при което българите се оттеглят. Три години по-късно Борил необмислено примаприема полева битка с рицарите, при която е разбит. Очевидно са били по-силни при открит бой лице в лице, макар че българите едва ли са имали по-слабо въоръжение. Все пак в началото на 13 в. рицарите имат само плетена ризница, щит и шлем. Някои от рицарите-кръстоносците са били толкова бедни, че не са имали коне, за което пишат като съществен проблем латинските хронисти... Като добър анализ, показващ много добро познаване на изворите бих препоръчал статията на д-р Калин Йорданов от СУ "Нов поглед към битката при Адрианопол