Алексий IV Ангел: Разлика между версии

м
форматиране; форматиране: 2x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
мNo edit summary
м (форматиране; форматиране: 2x тире, тире-числа (ползвайки Advisor))
| име=Алексий IV Ангел
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[Файл:Alexius4.jpg|200px]]
| описание на изображението=Алексий IV Ангел
| управление=[[1203]] - – [[1204]]
| място на раждане=[[Константинопол]]
| погребан=
}}
 
'''Алексий IV Ангел''' ({{lang|el|Αλέξιος Δ' Άγγελος}}); (ок. [[1182]]- – [[8 февруари]] [[1204]]) е [[византийски император]] от август [[1203]] г. до януари 1204 г., по времето на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]].
 
== Предистория ==
През [[1185]] г. [[Исак II Ангел]] извършва държавен [[държавен преврат]], отстранява [[Андроник I Комнин]] и поставя началото на нова династия – Ангелите, през управлението на която [[Византийската империя]] се намира в криза и упадък. Алексий IV Ангел е син на император Исак II Ангел от първата му жена Ирина.
 
Чичо по бащина линия на Алексий IV Ангел е император [[Алексий III Ангел]], който на свой ред също узурпира трона след като детронира, арестува и ослепява брат си Исак II Ангел през януари [[1195]] година.
 
== Възкачване ==
Младият Алексий IV, който е престолонаследник, бяга при кръстоносците на [[Енрико Дандоло]] във [[Венеция]], където се подготвя [[кръстоносен поход]] срещу [[мюсюлманите]] към [[Светите земи]]. Алексий им обещава, че ще получат 200 хиляди сребърника – половината от императорското съкровище, ако върнат него и баща му на трона като съвладетели.
 
През август [[1203]] г. кръстоносците се явяват пред стените на [[Константинопол]]. При вида на кръстоносната войска, настъпваща срещу него, Алексий III бяга от столицата, като взема със себе си повечето от императорското съкровище. В Константинопол се възцаряват Алексий IV и ослепеният му баща Исак II.
След като се възкачва на трона, Алексий IV издига ослепения си баща Исак II Ангел за свой съвладетел. Новият [[василевс]] обаче не разполага със солидна подкрепа сред населението, негодуващо срещу чужденците кръстоносци, които безчинстват из града.
 
Скоро става ясно, че Алексий не може да изплати на кръстоносната войска сумата, която е обещал, тъй като хазната е празна. За да събере пари, императорът е принуден да конфискува имуществото на противниците си, плячкосва градовете в [[Тракия]] и дори претопява църковни скъпоценности. Поради неизпълнените обещания кръстоносците се отдават на грабеж и своеволия. Алексий IV заповядва срещу венецианския флот да бъдат пуснати запалени кораби, но опитът е неуспешен и това допълнително разгневява бившите му съюзници. В столицата започват вълнения и изстъпления сред народа, тълпите започват да убиват всеки срещнат чужденец, а в [[Мала Азия]] [[Трапезундска империя|Трапезунд]] се отцепва като независима държава.
 
За да спаси [[корона]]та си, Алексий IV праща висшия сановник [[Алексий V Дука Мурзуфул|Алексий Дука Мурзуфул]] да преговаря с кръстоносците, които на свой ред трябва да разбият въстаниците в града. Мурзуфул обаче се противопоставя на това и в крайна сметка се възползва от бунта, за да се провъзгласи за император.
 
== Последствия ==
Последствията от управлението на Алексий IV Ангел са катастрофални. Неизплащането на дължимите на кръстоносците суми им дава повод те да завладеят Константинопол през 1204 г., като го държат повече от 57 години, през които Византия не съществува като единна държава. От друга страна управлението му води до свалянето на династията на Ангелите от Алексий V Дука Музруфул. Ако погледнем предшественика му Алексий III Ангел и баща му Исак II Ангел, можем да кажем, че цялото управление на династията е съпроводено с чести войни, които завършват катастрофално за империята (виж [[Въстание на Асен и Петър]]).
 
От друга страна управлението му води до свалянето на династията на Ангелите от Алексий V Дука Музруфул. Ако погледнем предшественика му Алексий III Ангел и баща му Исак II Ангел, можем да кажем, че цялото управление на династията е съпроводено с чести войни, които завършват катастрофално за империята (виж [[Въстание на Асен и Петър]]).
 
== Литература ==
* Angold, Michael, ''The Fourth Crusade'' (London and New York, 2004).
* Brand, C.M., 'A Byzantine Plan for the Fourth Crusade', ''Speculum'', 43 (1968), pp. 462–75462 – 75.
* Harris, Jonathan, ''Byzantium and the Crusades'' (London and New York, 2003).