Андроник I Комнин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м форматиране; форматиране: 3x нов ред, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име=Андроник I Комнин
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[Файл:Aspron Trachy of Andronicus I, 1183-1185 AD.jpg|250px]]
| описание на изображението=Монета с изображение на Андроник I
| управление= [[1183]] – [[1185]]
Ред 23:
| герб =
}}
'''Андроник I Комнин''' ({{lang|el|Ανδρόνικος Α’ Κομνηνός}}); (ок. [[1120]] – септември [[1185]]) е [[византийски император]] от [[1183]] до 1185 година. Андроник I, чието кратко царуване се отличава с безпрецедентна деспотичност, е последният [[василевс]] от династията на [[Комнини]]те управлявал в [[Константинопол]].
 
Андроник I произхожда от знатен императорски род – баща му е [[кесар]] и [[севастократор]] [[Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]], трети син на византийския император [[Алексий I Комнин]]. Исак прави два неуспешни опита да узурпира трона – в 1130 г. срещу брат си [[Йоан II Комнин]] и в 1147 г. срещу сина на брат си [[Мануил I Комнин]], преди да приключи живота си в манастир.
Ред 30:
 
== Възкачване ==
След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престолът е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от турски наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела [[демагогия]] той използва народното недоволство против прекомерното влияние на [[Латини|латините]] в управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол (1181 г.), в който загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.
 
През 1182 г. Андроник сваля от регентския пост майката на Алексий II Комнин – Мария Антиохийска, принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са [[Мария Комнина Порфирогенита]] и съпругът и кесарят [[Райнер Монфератски]] – хората, които са му помогнали да се възкачи на византийския трон.
 
Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това е коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.
[[Файл:Andronik 1.jpg|мини|220px|Андроник I изобразен в средновековна европейска миниатюра]]
 
== Император на Византия ==
[[Файл:Andronik 1.jpg|мини|220px|Андроник I изобразен в средновековна европейска миниатюра]]
През 1183 г. Алексий II е удушен от поддръжници на неговия съимператор Андроник Комнин. Тялото му е подритнато от Андроник и след това хвърлено в морето. След това 65-годишният Андроник изнасилва 12-годишната [[Агнес Френска (императрица на Византия)|Агнес]] и се омъжва за нея. Скоро новият император ужасява благородниците със своята развратност и арогантност, както и с терора, който упражнява спрямо тях.
 
През краткото си управление като император Андроник I Комнин води политика на ограничаване на властта на своеволните западни олигарси, които имали цели армии и не се подчинявали на централната власт в Константинопол. Стреми се да укрепи бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде сурови и това му спечелва много врагове сред знатните.
 
Усещайки, че губи контрол над безмитната търговия Андроник разтрогналразтрогва договора, наречен [[Златна була|Златната була]], който изсмуквал последните запаси на [[Византийска империя|империята]]. За кратко той конфискувалконфискува всички чужди предприятия, но това настроилонастройва силните [[Венецианска република|Венеция]] и [[република Генуа|Генуа]] срещу Византия.
 
През 1185 г. Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в [[Епир]] [[нормани]] от [[Сицилианско кралство|Сицилия]]. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в [[Константинопол]]. През това време там избухва бунт начело с избягалия от затвора [[Исак II Ангел]], който освобождава арестуваните по политически причини и бързо събира привърженици. Разбирайки че губи властта в столицата, Андроник се опитва да избяга с кораб от там, но корабът се натъква на буря и се връща в пристанището. Бившият василевс е заловен и въпреки че произнася пламенно слово в своя защита, той е осъден, линчуван, подложен на изтезания, осакатен и жестоко убит от освирепялата тълпа.
Ред 56:
* [[Алексий Комнин (син на Андроник I)|Алексий Комнин]], избягал в Грузия
* Ирина Комнина
 
== Бележки ==
{{reflist}}
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.luc.edu/roman-emperors/andycomn.htm Andronicus I Comnenus(A.D. 1183- – 1185)]
* {{икона|en}} [http://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Andronicus_I 1911 Encyclopædia Britannica/Andronicus I]