Трапезица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Проучване |
Структура. Проучване 20 в. |
||
Ред 28:
== География ==
Хълмът има обща площ от 80 декара.<ref>[http://museumvt.com/bg/трапезица/#secondPage Окръжен музей Велико Търново]</ref>
== Проучване ==▼
Интерес към археологическото проучване на останките върху хълма има още през ХIХ в., но през 1856 г. османските власти забраняват разкопаването на Трапезица.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Берон|first=Васил|title=Археологически и исторически иследования|edition=второ издание|origyear=1886|year=2004|publisher=Абагар|location=Търново|isbn=954-427-594-0}}</ref> Първите сериозни проучвания се извършват след Освобождението от [[Марин Дринов]] и [[Васил Берон]] и по-точно през 1878 г. През 1884 г. те са продължени от Берон след основаването на [[търновското археологическо дружество]].<ref name=":2" /> Най-подробни и систематизирани изследвания през ХIХ в. са направени от Карел Шкорпил. Благодарение на все още запазените към него време очертания на крепостни стени, порти, кули и църкви , той успява да създаде първият цялостен план на останките от архитектура на Трапезица, публикуван през 1910 г. заедно с неговия план на Царевец.<ref>{{Cite journal|last=Шкорпил|first=Карел|date=1910|title=План на старата българска столица Велико Търново|journal=Известия на българското археологическо дружество|volume=I|pages=121-154}}</ref> ▼
== История ==
Още през византийското владичество на хълма са живеели трапезити (пазители на проходи).
Line 42 ⟶ 38:
На хълмът се провеждат нови разкопки в периода [[2008]] – [[2015]]. През същия период, се възстановява южната кула и се правят реконструкции на някои от църквите.
▲== Проучване и опазване ==
=== Разкопки през ХIХ в. ===
▲Интерес към археологическото проучване на останките върху хълма има още през ХIХ в., но през 1856 г. османските власти забраняват разкопаването на Трапезица.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Берон|first=Васил|title=Археологически и исторически иследования|edition=
=== Проучване през първата половина на ХХ в. ===
През 1900 и 1901 г. на хълма копае французинът Ж. Сьор, разкривайки основите на още 14 църкви към преди това откритите 3 църкви.<ref>{{Cite journal|last=Тодоров|first=Никифор|title=История на проучванията на фортификацията на крепостта Трапезица|url=http://www.trapezitsa-sever.info/pdf/publications/История_на_проучванията.pdf|format=PDF|journal=под печат|pages=1|access-date=20.08.2021|via=Трапезица Север}}</ref> Записките на Сьор са твърде оскъдни и не дават подробна информация.<ref name=":1" /> План на разкритите от него руини са направили инженерите от търновския технически участък П. Абаджиев и Р. Михайлов. В периода 1903-1904 г. В. Димов, команидирован художник-реставратор на Народния музей – София, извършва описание на църквите и изработва графична документация на запазената живопис и маслени копия на платно.<ref name=":0" /><ref>{{Cite journal|last=Димов|first=В.|date=1915|title=Разкопките на Трапезица в Търново|journal=Известия на Българското археологическо дружество|location=София|volume=т. V|pages=112-176}}</ref>
== Легенди ==
| |||