Лотар I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 13:
Лотар I е роден през 795 г. като най-голям син на [[Лудвиг Благочестиви]] и първата му съпруга [[Ирмингарда]]. През август 814 г., като [[херцог]] влиза във владение на [[Бавария]] (814 – 817 г.). През 817 г., при разделянето на Франкската империя е провъзгласен за съимператор. През октомври 821 г. в [[Тионвил]] се жени за [[Ирмингард фон Тур]] от род [[Етихониди]], дъщеря на [[Хуго фон Тур]], [[Тур (графство)|граф на Тур]]. Така през 822 г. поема властта над [[Италия]] (подкрал на Италия и крал на лангобардите 822 – 855), а на 5 април [[823]] г. получава императорската корона от [[папа]] [[Пасхалий I]]. Той е крал на франкската [[Средно-Франкско кралство|Lotharii Regnum]] (843 – 855).
През ноември 824 г. Лотар променя законодателната база на държавата си обединявайки законите на кайзера и тези на папата в Рим ([[Папска държава]]). Пет години след това – през август 829 г. синът на Лудвиг Благочестиви от брака му с [[Юдит Баварска]] – [[Карл II Плешиви]] (четвърто дете на краля) започва да управлява [[Алемания]], което предизвиква първите трима синове да се опълчат срещу баща си, сваляйки го в крайна сметка от трона. След смъртта на Лудвиг Благочестиви през 840 г. Лотар става единствен император на Франкската империя, като не крие амбициите си да се задържи сам на престола. Братята му [[Лудвиг II Немски|Лудвиг]] и [[Карл III]] се обединяват срещу него, обявяват го за неспособен да управлява в [[Страсбургски клетви|Страсбургските клетви]] и след тригодишна война го принуждават да се съобрази с претенциите им. През 843 г. тримата подписват [[Вердюнски договор|договора от Вердюн]] за разпределение на Франкската империя, което фактически представлява нейното окончателно разделяне и краят на нейното съществуване. Лотар получава [[Среднофранкско кралство|Среднофранкското кралство]] заедно със Северна Италия.
Тежко болен, на 19 септември 855 г. чрез [[Прюмски договор (855)|договора от Прюм]] той разделя владенията си получени според Вердюнския договор на синовете си:
| |||