Стефан Стайчев (режисьор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
Стефан Стайчев е роден в [[София]]. Започва творческата си кариера през 1961 г. в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенския драматичен театър]], след това е актьор в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в София (1966 – 1970), после актьор в [[театър „София“]] (1970 – 1978, 1982 – 1997). Там започват и първите му изяви като режисьор. Директор е на Силистренския драматичен театър (1978 -1982, 1997 – 2009). Междувременно пише и пиеси, които се поставят в редица театри; прави постановки като гост-режисьор в страната и чужбина. Една от добрите постановки, която се помни в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Русенския драматичен театър]], е на неговата пиеса „Свободно място във влака“, играна през 1970-те години. В този театър той прави през 1998 г. спектакъла „Ангели-чудовища“<ref>{{икона|fr}} „Les Monstres sacrés“, [https://fr.wikipedia.org/wiki/Jean_Cocteau Jean Cocteau]</ref> ([[Жан Кокто]]).<ref name=Пар>[https://www.paragraph22.bg/22-novini/read/stefan-staichev-aktior-rejisior-i-dramaturg-pochina-sled-grabej-i-divashki-poboi „Стефан Стайчев – актьор, режисьор и драматург, почина след грабеж и дивашки побой“; автор: Хубен Ненчев, 20 март 2021 г.]</ref>
Стефан Стайчев е и автор на пиеси като „Рисунки през август“, „Цар Симеон“, „Златният век“, получили сценична реализация. Поставя за първи път в страната на силистренска сцена „Елате ни вижте“, както и „Направи нещо, Мет!“ от [[Азис Несин]]<ref>[https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/4764 „ФАКТИ ФАКТИ ФАКТИ“; Култура – Брой 45 (2421), 17 ноември 2000]</ref>. И за двете театърът получава наградата „Икар“ за сценография на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] – 2001 г. Създал е на сцената и редица други спектакли – „Живият труп“ от [[Лев Толстой]] (
== Бележки ==
| |||