Теофил (Византийска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране; форматиране: 2x нов ред, 6lokavica, интервал (ползвайки Advisor) Етикети: Визуален редактор: превключен Препратки към пояснителни страници |
|||
Ред 1:
{{Личност
| име =
| име-оригинал =
| описание = византийски император▼
| категория = монарх
▲| описание = ''[[Император на Византия|византийски император]]''
| портрет = Emperor Theophilos Chronicle of John Skylitzes.jpg
| управление = [[2 октомври]] [[829]] – [[20 януари]] [[842]]▼
| коронация = ▼
| име-рождено =
| роден-място =
| починал-място =
| погребан =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
▲| коронация =
| предшественик = [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II]]
| наследник = [[Михаил III (Византия)|Михаил III]]▼
| герб = ▼
▲| наследник = [[Михаил III (Византия)|Михаил III]]
}}
| род =
▲| герб =
}}
'''Теофил''' ([[гръцки]]: Θεόφιλος), ([[813]] – 20 януари [[842]] г.) е [[ромеи|ромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлявал [[Византия|Източната римска империя (Византия)]] от [[829]] до [[842]] година. Втори по ред владетел от [[Аморийска династия|Аморийската династия]].▼
▲'''Теофил''' (
Син на император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II]] и първата му съпруга [[Текла]]. Негов кръстник е иконоборският император [[Лъв Арменец]]. Теофил получава отлично образование под ръководството на изключителния учен – иконоборският патриарх [[Йоан VII Граматик]].▼
Последен представител на императорите-[[Иконоборство|иконоборци]], Теофил е един от най-способните и образовани владетели на империята, въпреки че постиженията на управлението му не са особено забележителни. Той прави опити да се прослави като справедлив съдия, компетентен администратор, строител, ценител и покровител на изкуството. Стреми се към засилване на императорската власт, предприема строги мерки срещу корупцията и лично ръководи войските в походи срещу арабите.
== Произход ==
▲Син е на император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II]] и първата му съпруга [[Текла]]. Негов кръстник е иконоборският император [[Лъв Арменец]]. Теофил получава отлично образование под ръководството на изключителния учен – иконоборският патриарх [[Йоан VII Граматик]].
== Управление ==
[[Файл:Solidus of Theophilus.jpg|мини|ляво|Златен [[солид]] на имп. Теофил]]
Теофил първо управлява с баща си Михаил II, а след смъртта на последния в 829 г. става едноличен император. Когато поема властта Теофил е 16-годишен, а във Византия започва период на икономически подем. Империята не е заплашена от никого, освен от арабските [[Пиратство|пирати
Първата крачка в началото на самостоятелното му управление е искането до сената за екзекуция на главните убийци на иконоборческия император Лъв Арменец († 820 г.), въпреки че те довеждат на престола неговия баща и са помилвани от него.
След неговото възцаряване Теофил избира съпругата си [[Теодора II|Теодора]] измежду най-красивите девици в империята, специално събрани за целта в императорския дворец от втората майка на императора – [[Ефросина (съпруга на Михаил II)|Ефросина]]. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил са венчани в църквата Св. Стефан в Дафнийския дворец в Константинопол, след което Ефросина се оттегля в манастир.▼
▲След неговото възцаряване Теофил избира съпругата си [[Теодора II|Теодора]] измежду най-красивите девици в империята, специално събрани за целта в императорския дворец от втората майка на императора – [[Ефросина (съпруга на Михаил II)|Ефросина]]. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил са венчани в църквата ''Св. Стефан'' в Дафнийския дворец в [[Константинопол]], след което Ефросина се оттегля в манастир.
=== Вътрешна политика ===
По времето на Теофил са ремонтирани градските стени на Константинопол, построена е нова болница и Хиподрум, дворец в арабски стил (Врия), Сигма, портика на Мистериите, фонтана ''Фиала'' и други сгради. Подобрена е бързината на пограничната сигнализация към столицата, подавана чрез светлинни сигнали между система от кули.
Любител на разкоша, блясъка и културата, Теофил събира в обкръжението си граматици, учени, художници, музиканти и различни хора на изкуството, въпреки че вкусовете му не са от най-висшите. Той обича също църковното песнопение и по празниците ръководи хора в храма ''[[Света София (Константинопол)|Света София]]''. Интересува се и от технически нововъведения – за да се впечатляват посетителите, в тронната зала на императора са поставени бронзови лъвове и птици, които могли да се движат и издават звуци, посредством скрити механизми.
▲[[Файл:Emperor Theophilos Chronicle of John Skylitzes.jpg|мини|270px|Император Теофил и свитата му в двореца, миниатюра в хрониката на [[Скилица]]]]
Теофил има много блестящи качества, силен, но избухлив характер. Любовта му към справедливостта го води до вземане на много крути мерки. Действията му срещу корупцията са известни със своята показна стриктност и безпощадност, особено спрямо злоупотребите на високопоставените служители. Например, осъжда на публично бичуване братът на императрицата, понеже издига постройка, с която нарушава правата на съседката си. В друг случай, заповядва да потопят търговски кораб натоварен със скъпи стоки, понеже се възмущава след като разбира, че е собственост на съпругата му – смята за недостойно императрицата да се занимава с търговия. В литературното произведение „[[Тимарион]]“, император Теофил е представен като един от съдниците на отвъдния свят.
=== Иконоборство ===
През 832 г. император Теофил възобновява преследването на иконопочитателите и стига дори до екзекуции, с което си спечелва много противници сред църквата и народа. Реално обаче последният император-иконоборец не води систематическо гонение на [[Икона|иконите]] – те остават в църквите, но са поставени на високо, за да не могат да бъдат стигани от поклонниците. Преследването на иконите при Теофил е не така жестоко, както впоследствие го представят хронистите, защото най-често репресиите се провеждат не толкова относно догмата и религията, колкото за политическа неблагонадежност. Двете църковни партии съжителстват в империята, като преимущественото положение се дава на иконоборците.
Майката и съпругата на императора тайно почитат иконите. Патриарх Йоан Граматик и императрица Теодора смекчават жестокостта на Теофил в отделни случаи. След смъртта на съпруга си, като регент на малолетния си син [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], Теодора възстановява почитането на иконите. От уважение към Теодора, обичаща мъжа си, паметта му не е предадена на [[анатема]] от [[Константинополски събор|Константинополският събор]] през 842 година и последоващото след него [[Тържество на православието|Тържество на Православието]] (843 г.).
[[Файл: Theophilus follis.jpg|ляво|мини|260px|Бронзов [[фолис]] на Теофил, издаден в ок. 835 г., в чест на победата над арабите. Надписа гласи: „/ +Θ EO/ FILE AVG/ OVSTE SV/ NICAS“ (''„Теофил Август, ти побеждаваш“'')]]▼
=== Войни ===
▲[[Файл: Theophilus follis.jpg|ляво|мини
При Теофил империята води тежки войни с [[Абасидски халифат|Абасидския халифат]], които се оказват като цяло неуспешни. През 830 г. императорът е победен от арабите в Анатолия. През 831 г. в [[Сицилия]] и [[Киликия]] протичат едновременно две войни между арабите и ромеите. На запад, въпреки помощта на съюзния венециански флот, арабските войски удържат победа, завземат [[Палермо]], част от остров Сицилия и [[Южна Италия]]. На изток Теофил успява лично да проведе успешно настъпление срещу арабите и чества [[триумф]], но през 833 г. в [[Кападокия]] отново е победен и е принуден да сключи примирие с цената на значителни парични плащания. Византия води дипломация с [[Франкската империя]], търси подкрепата на [[хазари]]те срещу [[печенеги]]те.
Империята продължава примирието с [[българи]]те, но въпреки това през [[836]] г. е изпратена морска експедиция на север от [[Дунав]], която връща обратно във Византия пленените по времето на [[Крум]] ромеи. През [[837]] година в планината [[Родопи]] избухва въстание на славяните срещу византийската власт. Българският хан [[Пресиян]] нахлува в ромейските предели и присъединява Македония и Беломорска Тракия към [[България]]. Император Теофил е безсилен да го спре, тъй като е започнал война с арабите. Вместо това подтиква [[сърби]]те да влязат във война с българите.▼
▲Империята продължава примирието с [[българи]]те, но въпреки това през [[836]] г. е изпратена морска експедиция на север от [[Дунав]], която връща обратно във Византия пленените по времето на [[Крум]] ромеи. През [[837]] година в планината [[Родопи]] избухва въстание на славяните срещу византийската власт. Българският хан [[Пресиян]] нахлува в ромейските предели и присъединява [[Македония (област)|Македония]] и [[Беломорска Тракия]] към [[България]]. Император Теофил е безсилен да го спре, тъй като е започнал война с арабите. Вместо това подтиква [[сърби]]те да влязат във война с българите.
В 837 г. императорът предприема голямо нахлуване в Северна Месопотамия начело на 70 хилядна армия, но през 838 г., след първоначалния успех, Теофил лично търпи решително поражение от арабите, които преследват отстъпващия император чак до Аморион, [[Фригия]], родното място на династията. Градът е превзет в същата година, но избухналите междуособици в халифата карат арабските войски да се изтеглят. Императорът едва се спасява от плен чрез бягство.▼
[[Файл:MadridSkylitzesTheophilosArmyFol54r.jpg|мини
▲В 837 г. императорът предприема голямо нахлуване в [[Северна Месопотамия]] начело на 70 хилядна армия, но през 838 г., след първоначалния успех, Теофил лично търпи решително поражение от арабите, които преследват отстъпващия император чак до Аморион, [[Фригия]], родното място на династията. Градът е превзет в същата година, но избухналите междуособици в халифата карат арабските войски да се изтеглят. Императорът едва се спасява от плен чрез бягство.
След като в Константинопол достигат новини, че Теофил е убит в битка срещу арабите в [[Мала Азия]], онази част от сенаторите, които са против императора, не намират за нужно да проверят истинността на слуховете, преди да изберат негов заместник на престола. Ефросина, която е против този политически ход, изпраща свой пратеник да търси доведения ѝ син, за да го посъветва да се върне незабавно в столицата. Според по-късни арабски и сирийски източници пратеникът прочел нейното писмо на Теофил, в което пишело:
По-късно Теофил се разболява, вероятно от спукване на [[жлъчен мехур|жлъчката]] и умира на 20 януари 842 г. на 28 години. Често като причина на смъртта му се приписват стреса и срама от провала срещу арабите.
| |||