Роман II (Византийска империя): Разлика между версии

{{Личност|монарх}}

'''Роман II''' ([[гръцки]]: {{lang|el|Ρωμανός Β΄)}}; * (938; –† 963) е [[ромеи|византийски]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлявал [[Византия]] от 9 ноември 959 до смъртта си на 15 март 963. Син е на [[Константин VII]] и [[Елена Лакапина]], дъщерята на [[Роман I Лакапин|Роман I]].

Син е на [[Константин VII]] и [[Елена Лакапина]], дъщерята на [[Роман I Лакапин|Роман I]]. Баща му рано го жени за Берта (927/930 – 949 г.), дъщерята на прованския крал [[Хуго I (Италия)|Хуго Арлски]], но след смъртта ѝ през 949 г., се съгласява на брака на Роман с [[Анастасо-Теофано|Анастасо]], дъщеря на ханджия, станала през 956 г. царска снаха под името [[Анастасо-Теофано|Теофано]].

Роман II наследява баща си [[Константин VII]] след като той умира. Имало слухове, че Константин VII е бил отровен. По-голямата част от времето си Роман прекарвал в развлечения. Голямо влияние по време на неговото управление имал евнуха [[Йосиф Вринга]], както и съпругата му, амбициозната императрица Анастасо-Теофано.

По-голямата част от времето си Роман прекарва в развлечения. Голямо влияние по време на неговото управление имал евнуха [[Йосиф Вринга]], както и съпругата му, амбициозната императрица Анастасо-Теофано. Въпреки че рядко се интересувал от управлението, Роман II в общи линии продължава успешно политиката на баща си, благодарение на неговите опитни съветници. През 961 – 2 г. е отблъснато нахлуване на [[маджари]]те на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Продължават мирните отношения с България и [[Киевска Рус]].

По време на краткото му управление, военачалникът и бъдещ император [[Никифор II Фока|Никифор Фока]] завладява остров [[Крит]] (961 г.). Там е ликвидиран Критския емират, чиито пиратски набези периодично са безпокояли егейското крайбрежие на империята от близо един век. В мащабната експедиция участва многочислен [[Византийски флот|ромейски флот]] от 100 [[Дромон|дромона]], 200 хеландии и 50 хилядна армия. Пленените араби са доведени в столицата и разпратени да работят в селското стопанство.

След като завзема Крит, Никифор Фока се отправя към [[Киликия]], владение на [[емир]]а Саиф Ал Даулах. През декември 962 г. Никифор превзема и столицата му, [[Халеб]] (Алепо), където завзема хазната му. Арабите са принудени да отстъпят на византийците крайбрежието на [[Сирия]]. Тези победи повдигат духа и самочувствието на ромейската армия и дават начало на нов военно-политически възход за империята.

На 15 март 963 г. Роман II умира в Констанинопол. Слуховете, че е отровен от жена си, може би са недостоверни. Наследен е от двамата си малолетни сина [[Василий II]] и [[Константин VIII]]. След няколко месеца императрицата се омъжва за успешния военачалник Никифор Фока, който с подкрепата на армията е обявен за съимператор под името [[Никифор II Фока|Никифор II]]. Теофано и Роман II имат и една дъщеря, [[Анна Порфирогенита]], родена малко след смъртта му.