Георги Костов (режисьор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Препратки към пояснителни страници |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
Театрална подготовка получава през 1920 – 1921 г. във [[Виена]]. От 1921 г. е член на [[Българска комунистическа партия|БКП]]. През 1921 – 1922 г. е режисьор в работническия театър при Софийския клуб на БКП (тесни социалисти) „[[Георги Кирков]]“, а през 1923 – 1926 г. – в пътуващия „Задружен театър“, където поставя социалната пиеса „Непогребаните“ от Евдокимов. От 1929 г. е директор-режисьор на професионални театри. Заедно с [[Васил Кирков]] създава в [[Плевен]] театъра „Народна студия“ (1929 – 1931 г.), в който поставя съветските пиеси „Два свята“ от А. Г. Глебов<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Глебов,_Анатолий_Глебович Глебов, Анатолий Глебович]</ref>, „Предателят Азев“ по [[Алексей Николаевич Толстой|А. Н. Толстой]], „Луната вляво“ от В. Н. Бил – Белоцерковски<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Билль-Белоцерковский,_Владимир_Наумович Билль-Белоцерковский, Владимир Наумович]</ref>, „Когато рухнат социалните различия“ от Ю. Юдин, „Чудната сплав“ от В. М. Киршон<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Киршон,_Владимир_Михайлович Киршон, Владимир Михайлович]</ref>, „Чуждото дете“ и „Просто момиче“ от В. В. Шкваркин<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Шкваркин,_Василий_Васильевич Шкваркин, Василий Васильевич]</ref> и други. Ръководи „Театър за народа“, „Нова сцена“, „Т-35“, „Кооперативен народен театър“, „Съвременен театър“, [[Пловдив]]ски областен театър, Южнобългарски народен театър. Театрите, създавани от Костов, са преследвани и разформировани от полицията. През 1943 г. е арестуван и изпратен в лагера „[[Кръстополе|Кръсто поле]]“ (край село Еникьой, [[Ксанти]]йско). Костов е редактор на списание „Български артист“ (1926 – 1932 и 1934 г.) и на легалното теоретично списание на БКП „Културно-обществен преглед“. Секретар е на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите]] (1926 – 1929 г.).<ref name=ЕБ/>
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] е директор на театралния отдел при Министерството на пропагандата (1944 – 1946 г.), на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народния театър за младежта]] (1946 – 1951 г.) и на театър [[Трудов фронт (театър)|„Трудов фронт“]] в София (1955 – 1961 г.). От 1954 г. е професор по режисура във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ]] в София; през 1954 – 1961 г. е заместник-ректор на института. Поставя пиесите „Руски хора“ от [[Константин Симонов|К. М. Симонов]], „Червената връзка“ от [[Сергей Михалков|С. В. Михалков]], „Островът на мира“ от [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]] и други. Носител е на [[Димитровска награда]] ([[1950]] г.).<ref name=ЕБ/>
Починал е на 8 юли 1961 г. в София.<ref name=ЕБ/>
| |||