София Алексеевна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност
| име-оригинал =
| категория = монарх
| описание
| портрет =
| роден-място=[[Москва]], [[Русия]]▼
| портрет-описание =
| починал-място=Москва, Русия▼
| погребан =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
| период = [[1682]] – [[1689]]
| предшественик =
| наследник =
| титла =
| други титли =
| герб =
}}
| род =
'''София Алексеевна''' ({{lang|ru|Софья Алексеевна}}) е [[царевна]] на [[Русия]] и дъщеря на [[цар на Русия|цар]] [[Алексей (Русия)|Алексей Михайлович]]. В периода ([[1682]] – [[1689]]) е регент и управлява вместо малолетните си братя [[Иван V]] и [[Петър I (Русия)|Петър I]].▼
}}
▲'''София Алексеевна''' ({{lang|ru|Софья Алексеевна}}) е [[царевна]] на [[Русия]] и дъщеря на [[цар на Русия|цар]] [[Алексей (Русия)|Алексей Михайлович]]. В периода
== Произход и борба за престола ==
София е третата дъщеря на цар [[Алексей (Русия)|Алексей]] и неговата първа жена [[Мария Милославская]].
▲София е третата дъщеря на цар [[Алексей (Русия)|Алексей]] и неговата първа жена [[Мария Милославская]]. След смъртта на бездетния [[Фьодор III]], за царе едновременно са провъзгласени слабият физически 16-годишен Иван и 10-годишният Петър. Болярите от рода Милославски, начело със София Алексеевна, която е сестра на Иван и наполовина сестра на Петър по бащина линия, решават да оспорят това двувластие. През [[май]] [[1682]] успяват да предизвикат Стрелецкия бунт, който в крайна сметка я поставя начело на държавата като регент през [[септември]] същата година. За свой първи министър назначава своя фаворит [[Василий Голицин]].
== Управление ==
[[Файл:Sophia Alekseyevna by anonim (19 c., Hermitage).jpg|мини|ляво|Портрет на София Алексеевна (19 век, Ермитраж)]]
София Алексеевна била много добре образована. Владеела [[полски език|полски]] и [[латински език|латински]], писала е и стихове. Прекомерната и амбиция и жажда за власт обаче често я изправяли в конфликти. По нейно време са подписани изгодният за Русия мирен договор с [[Жечпосполита]] (1686) и неизгодният Нерчински договор (1689) с [[Китай]] (който е и първият въобще руско-китайски договор и действа чак до 1858). Под предводителството на Василий Голицин през [[1687]] и [[1689]] са организирани два неуспешни похода срещу кримските татари, част от [[Руско-турска война (1686-1700)]].
През 1687 учредява ''Славяно-латино-елинската академия'' – първото висше светско учебно заведение в Русия, което впоследствие през [[1755]] се превръща в [[Московски държавен университет|Императорски московски университет]]
На 30 май 1689 г. [[Петър I (Русия)|Петър I]] навършва 17 години. По съвет на майка си се жени за [[Евдокия Лопухина]], с което според тогавашните закони става пълнолетен и от регентството на София вече няма нужда. Петър
▲На 30 май 1689 г. [[Петър I (Русия)|Петър I]] навършва 17 години. По съвет на майка си се жени за [[Евдокия Лопухина]], с което според тогавашните закони става пълнолетен и от регентството на София вече няма нужда. Петър правя неколкократни опити да влезе в законните си права на управител, но безрезултатно, тъй като всички висши дворцови служители и военни били лоялни към София Алексеевна.
През нощта на 7 срещу 8 август в [[Преображенско (район на Москва)|Преображенское]], където в изгнание живеел Петър и обкръжението му, дошли няколко [[Стрелци (Русия)|стрелци]] с новината, че се подготвя покушение срещу него. Уплашен, царят веднага бяга зад дебелите стени на Троицко-Сергиевската лавра (един от най-големите манастири в близост до Москва). На другия ден новината за бягството на царя бързо се разнася из цяла Москва – всички разбират, че започва голям и вероятно кървав конфликт за властта. София Алексеевна изпраща в манастира руския патриарх Йоаким, за да води преговори с царя. Патриархът обаче не се връща в Москва и предпочита да остане с Петър I. На 27 август царят издава заповед всички полковници на стрелците да се явят при него, придружени от по десет стрелци от всеки полк. За неизпълнение на заповедта се предвиждало смъртно наказание. София Алексеевна издава също заповед, с която забранява на [[Стрелци (Русия)|стрелците]] да ходят при Петър, но въпреки това някои успяват тайно да избягат от Москва и да се явят при царя. Усещайки, че с всеки изминат ден губи подкрепа, София решава да вземе нещата в свои ръце и сама да говори с по-малкия си брат. Но на път за Троицки е спряна от верни на царя части и е върната обратно в Москва с обяснението, че Петър не желае да се среща с нея. Новината за това бързо обхожда Москва и все повече стрелецки части, придворни и боляри започват да минават на страната на Петър I. Даже най-близкият ѝ човек княз Голицин се оттегля от политическите борби в своето имение в Медведково. Така от първите хора в държавата на страната на София Алексеевна остава единствено главнокомандващият стрелците Фьодр Шакловитий. Скоро цар Петър издава заповед Шакловитий да бъде арестуван и доведен за разпит в Троицки. Първоначално София Алексеевна, отказва да предаде своя поддръжник, но под натиска на стрелците Шакловитий е предаден и на [[11 октомври]] [[1689]] г. обезглавен на площада на Троицко-Сергиевския манастир.
Така останала без поддръжници София Алексеевна е принудена по молба на цар Петър I да се оттегли в [[Новодевически манастир|Новодевическия манастир]], където е принудена да стане [[монахиня]]. Умира в манастира през [[1704]] г.
{{нормативен контрол}}
| |||