Епикурейство: Разлика между версии

Епикур е [[Атомизъм|атомист]] и [[Материализъм|материалист]], който е повлиян от [[Демокрит]] и който атакува [[суеверност]]та и [[Теизъм|идеята за божествена намеса]]. Следвайки [[Аристип]] (за когото се знае твърде малко), Епикур вярвал, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха ([[атараксия]]), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези две състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на [[щастие]]то. Въпреки че епикурейството е близко до [[хедонизъм|хедонизма]], доколкото за него [[удоволствие]]то е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма.

 

 

Епикурейството първоначално оспорва [[Платонизъм|платонизма]], въпреки че по-късно се превръща в основен опонент на [[Стоицизъм|стоицизма]]. Епикур и последователите му отбягвали [[политика]]та. Философията на Епикур се основава на теорията, че всичкото добро и лошо произтича от усещанията за това какво той определя като удоволствие и болка: "Това е добро, което е приятно и това е лошо, което е болезнено. Ако болката е избрана над удоволствието в някои случаи, това е само защото това води до по-голямо удоволствие. Епикур твърди, че когато човек спре да изпитва болка, спира да се нуждае и от удоволствия. След смъртта му неговата школа е оглавена от Хермарх. По-късно, през късната елинистична епоха и през римската епоха, много епикурейски общности процъфтяват (напр. в [[Антиохия]], [[Александрия]], [[Родос]] и [[Ерколано]]). Поетът [[Тит Лукреций Кар|Лукреций]] е един от най-бележитите римски застъпници на епикурейството. Когато Римската империя загива, учението също е почти замряло. То е възродено едва през 17 век от атомиста [[Пиер Гасенди]], който го приспособява към [[християнство]]то.