Разлика между версии на „Семиноли“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
През 1821 г. Андрю Джаксън е назначен като губернатор на Флорида, но само след 3 месеца подава оставка. През 1823 г. новото правителство на Флорида решава да затвори семинолите в един голям [[индиански резерват|резерват]] в централната част на полуострова. В началото на септември 1823 г. 425 изтъкнати семиноли се срещат с американски комисари в Моултри Крийк за обсъждане на въпроса. До 1826 г. повечето семиноли са в резервата и от началото на 1827 г. армията съобщава, че всички индианци са в резервата и обстановката в региона е спокойна.
 
През 1828 г. старият враг на семинолите Андрю Джаксън е избран за президент и прокарва Закона за премахване на индианците на следващата година. Закона е ратифициран от Конгреса през 1830 г. и правителството предприема действия за изгонването на индианците на запад от Мисисипи. Във връзка с това през пролетта на 1832 г. вождовете на семинолите са повикани на среща с комисари в Ландинг Пейн на река [[Оклауаха]]. Новият договор предлага на семинолите да се преместят на запад, на земя, която сами си изберат и харесат. За целта 7 от вождовете са изпратени на запад да одобрят новата им родина. След завръщането им в началото на 1833 г. те подписват декларация, че земята е хубава и се съгласяват да се преместят с хората си. Останалите вождове отказват да признаят договора, но повечето от хората живеещи по река Апалачикола са убедени от комисарите да се преместят. Въпреки несъгласието на останалите, КонгресаКонгресът ратифицира договора от Ландинг Пейн през април 1834 г. и на племето е даден срок да организират преместването си. Въпреки увещанията и заплахите, вождовете остават непреклонни в решението си да не се местят. Виждайки, че няма да се разреши въпроса по мирен начин, властите във Флорида започват да се готвят за война с индианците. Отношенията се влошават след схватката при Хикъри Синк, където група заселници напада индианци под претекст, че са им откраднали говедата. На 28 декември 1835 г. подразделение от 110 войници под командването на майор Дейд са нападнати от засада и убити. През следващите няколко месеца са организирани големи военни подразделения, за да се справят със семинолите. Междувременно атаките на индианците парализират целия полуостров. На 21 ноември 1836 г. в битката при Уху Суомп индианските воини успяват да отблъснат над 2500 войници. Междувременно като главнокомандващ на войските във Флорида е назначен генерал [[Томас Джесъп]]. През януари 1837 г. неговата армия от 9000 мъже, повечето от които доброволци, започва адекватни действия и до края на месеца някои вождове вече искат примирие. До май повечето от главните вождове капитулират. Борбата продължават само [[Оцеола]] и [[Сам Джонс]] (Абиака, Арипека). Оцеола е пленен през лятото и умира в затвора. Тези, които отказали да се предадат, избягали на юг и продължили борбата. През 1840 г. и 1841 г. армията постепенно излавялаизлавя непокорните и ги изпраща на запад. В началото на 1842 г. военният командир на Флорида получава нареждане да остави семинолите на мира, да ги затвори в неформален резерват в югозападна Флорида и да обяви край на войната. През ноември 1843 г. военното командване съобщава, че във Флорида са останали само 95 воини семиноли и 200 жени и деца, които вече не са заплаха. Войната струва на американците твърде скъпо, 40 милиона долара и 1500 жертви.<ref name="Handbook"/>
 
== Трета семинолска война ==