Борани: Разлика между версии

'''Бораните''' са вид химични съединения, водородни съединения на бора. Синтезирани и характеризирани са от немския химик [[Алфред Сток]] в периода 1912 – 1937 г., който и дал името им.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=251 – 252}}</ref> Могат да бъдат твърди, течни или газообразни. Съществуват няколко вида борани.

 

Синтезирани и характеризирани са от немския химик Алфред Сток в периода 1912 – 1937 г., който и дал името им. Той открил борани с общи формули B_nH_2n+4 и B_nH_2n+6. Тъй като леките борани са летливи, чувствителни на въздух и влага и токсични, Сток развива високовакуумни методи и апаратури за изследването им.

 

През 40-те години на 20 век започва тяхното интензивно изучаване.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридкси“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=134 – 144}}</ref>

 

През Втората световна война правителството на САЩ финансира програми за намиране на летливи уранови компоненти за разделяне на изотопи.<ref name=":0" /> През 1950 г., когато се отделят средства за развитие на високоенергийни горива за ракети и самолети, се открива, че бораните и производните им отделят много по-голямо количество топлина от въглеводородните горива.<ref name=":0" />

 

Съществуват няколко вида борани. Техните наименовани се образуват с посочване на броя на борните и водородните атоми и дескрипторна представка в наклонен шрифт, отделена от името с късо тире „-“ пред тях.<ref name=":2">{{Цитат книга|last=G. Connely|first=Neil|last2=M. Hartshorn|first2=Richard|last3=Damhus|first3=Ture|last4=T. Hutton|first4=Alan|title=Номенклатра по неорганична химия. Препоръки на IUPAC 2005|year=2013|publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-945-322-330-5|pages=79 – 82, 86-87}}</ref>

{| class="wikitable"

!Дескриптор

!Скелетни електронни двойки

 

=== Ненаситени борани ===

 

=== Хетероборани ===

Хетеробораните са борани, в молекулата на които има един или повече атоми, различни от B и H. Получаването на хетероборани често налага добавяне на хетероатоми към ''нидо''-борани в т. нар. „раекции с разширяване на скелета“ (cage expansion reactions).<ref name=":3" /> Два от най-използваните борани за този синтез са ''нидо-''B₅H₉ и ''нидо-''B₁₀H₁₄.

 

При взаимодействие на бораните с някои органични производни се получават молекули, съдържащи борни и въглеродни атоми. Тези съединения се наричат карборани (карбоборани). Те са по-стабилни от бораните и силни редуктори. Аналогично на въглеводородите, при тях са възможни много производни.

 

Металакарбобораните са съединения, които съдържат клъстерни полиедри, изградени от въглерод, бор и метални атоми в различни комбинации. Първите клъстери от металакарбоборани са синтезирани от Хоторн (Hawthorne) през 1965 г. и са получени от икосаедричния клозокарбаборан 1,2-C₂B₁₀H₁₂ чрез заместване на един BH връх с метален център.<ref name=":3" />

 

Органобораните са органични съединения, съдържащи връзката C–B.<ref name=":3" />