Дряновски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
L.Payakoff (беседа | приноси) |
|||
Ред 33:
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са [[траки]], които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите Боруна и
Крепостите „Боруна“ и „Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Ред 41:
На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османско владичество. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]] – Левски, отец [[Матей Преображенски]] – Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876
в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877
През 1946 г. габровският индустриалец, общественик, дарител и немски вицеконсул [[Кольо Карагьозов]] внася в касата на манастира дарение от 50000 лева за изработване на нов иконостас в църквата.
| |||