Дряновски манастир: Разлика между версии

м
 
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са [[траки]], които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
 
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите Боруна и Града“Града, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
 
Крепостите „Боруна“ и „Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османско владичество. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]] – Левски, отец [[Матей Преображенски]] – Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
 
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876  г.
 
в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 &nbsp;г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник костница през 1897  г. на загиналите въстаници. Костницата е изработена по проект на италианеца [[Джовани Мосути]]. Проектът е бил готов още през 1890 г. като статуята е изработена в Рим от Лука Ардити.<ref>Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. София, 1987</ref>
През 1946 г. габровският индустриалец, общественик, дарител и немски вицеконсул [[Кольо Карагьозов]] внася в касата на манастира дарение от 50000 лева за изработване на нов иконостас в църквата.